Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Как, още утре ли? — стъписа се Зоя.

— Че защо да протакаме? Работата не е сложна. Всичко е готово. Остава само едно — отиваш, виждаш, стреляш.

Прибраха мишената, сложиха винтовката в багажника. Кой знае защо, Зоя си помисли, че Едик ще й я даде сега, но не позна.

— Утре винтовката ще е на мястото.

По пътя към града я инструктира подробно какво трябва да направи, къде и кога. Тя се постара да запомни всичко до най-дребния детайл. Стори й се, че най-после е намерила стихията си. Вече мислеше с неудоволствие, че бе готова да се откаже от толкова интересно и изгодно предложение.

Предполагаше, че Едик ще я закара вкъщи, но той я откара в Москва. Колата спря в краен квартал в източната част на града, в двора на висок блок.

— Хайде, да вървим — каза той.

— Къде?

— Ся шъ видиш.

Заведе я в светъл и просторен едностаен апартамент с нови тапети и врати, с прясно боядисани прозорци, паркет, с прилични мебели, японски телевизор и видео, вградени в секцията. Супер!

— Харесва ли ти? — попита Едик.

— Е, харесва ми. Но защо ме водиш тук?

— Как защо? — учуди се престорено той. — Тук ще живееш.

— Не те разбрах…

— Това е новата ти квартира, вчера я наехме за теб. Нали ти казах, сериозни хора сме. Фирмата ни не е някоя кокошкарска. Ето, вземи!

Той извади от джоба си пачка с пари, стегната с обикновен ластик.

— Тук са петстотин долара, можеш да не ги броиш — точно са. Толкова платихме и за квартирата, за три месеца напред. Мисля, че това те устройва.

— Разбира се.

Устройваше я напълно. Петстотин долара в наличност, хубава квартира най-малко за три месеца и още хиляда долара, след като изпълни поръчката.

Кой знае защо, но мислеше, че куражът й ще стигне да застреля човек.

— Знаеш ли, имам предложение — каза Едик. — Ще отидем до старата ти квартира, ще вземем багажа ти и ще го докараме тук, а по пътя ще напълним торбите с шампанско и всякакви деликатеси. Ще си направим нещо като интимна вечеря на свещи.

— А после ще се къпем заедно в една баня — иронично се подсмихна тя.

— Че защо не, става! — Дори не разбра иронията, взе предложението й за чиста монета. — Нямам нищо против да ти изтъркам гърба — каза той и дяволито й намигна.

Срещу нея не стоеше мутра, а близък по душа човек. При това доста симпатичен. А Зоя, между другото, не блестеше с особена красота. Момчетата не се заглеждаха много-много по нея.

Общо взето, тя също нямаше нищо против да й „изтъркат гърба“.

Отидоха до старата й квартира, пренесоха багажа и на бърза ръка сложиха масата за хапване. От шампанското се отказаха. Е, бяха си народни хора, без много претенции. За тях водката бе къде-къде по-хубава от всякакви там пенещи се питиета.

Без да влиза в подробности, Едик й разказа за себе си. Доколкото разбра, бил бригадир в една силова групировка.

После правиха секс.

И през ум не й бе минавало, че Едик може да й стане любовник. Беше й хубаво с него, просто се радваше на мига. След това й се прииска хубавите им отношения и сексът да гарантират сигурността й. Никак не й се щеше утре, след изпълнението на поръчката, да се превърне за него просто в използван парцал.

Предния ден бе смятала, че не е толкова трудно да се убие човек: вземаш винтовката, прицелваш се, натискаш спусъка и това е — готово. Но сега започна да й се струва, че не е чак лесна работа, все пак имаше някакви угризения на съвестта. Обектът за отстрел не беше животно, а разумно същество, и може би има семейство, за което трябва да се грижи.

Двамата с новия й работодател и любовник пътуваха към мястото, откъдето й предстоеше да стреля. Сърцето й се беше свило от притеснение.

Но то се изпари веднага щом пристигнаха на мястото. Едик я придружи в апартамента, нает специално за случая. Все пак това беше първата й поръчка, той трябваше да се убеди във възможностите й, да види как се справя на практика.

Беше напълно спокойна, в жилите й потече лед. Мислите й бяха ясни и трезви, настроени на бойна вълна.

Намери винтовката в хола под дивана. Взе я и провери дали е заредена.

— Не се притеснявай, всичко е наред — каза й Едик.

Но тя сякаш не го забелязваше. Трябваше да се убеди лично дали винтовката е заредена. Колкото и да я увещаваха, нямаше да се успокои, докато не провери лично.

Едик я заведе до прозореца.

— Виждаш ли блока отсреща и онзи вход там? Сега трябва да пристигне една кола и от нея да слезе мъж. Ще ти кажа дали е той, или не. Ако е нашият човек, действаш.

Зоя хвана винтовката в положение за стрелба, дотика патрона в патронника и взе на мушка входа на блока. Изчисли разстоянието — точно шестдесет метра. Нищо и никакво разстояние — вероятността да улучи точно бе сто процента.