Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Джипът влезе в двора и тежката метална порта се затвори автоматично след него.

— Слизайте, момчета, пристигнахме! — бодро заяви Оля.

Паша и Гена тутакси изскочиха от колата.

— Не желаят ли господата да се понапарим в сауната? — попита Таня.

Тя слезе след тях и демонстративно се сви от студ.

— Иска ли питане!

Гената вече се чувстваше неотразим герой-любовник. Морето му беше до колене.

Към къщата беше залепена сграда с размерите на три-четири гаража. Сауната беше там, така че не се наложи да вървят много.

Беше супер луксозна — преддверие със съблекалня, просторна зала със скъпо обзавеждане за отдих и почерпка, по-навътре следваха душовете, зала с басейн и самата сауна. Всичко беше направено с вкус и финес.

Оля и Таня започнаха да се събличат първи. Нямаха никакви комплекси. Това разпали до крайна степен момчетата. Те също взеха нетърпеливо да смъкват дрехите си. Но къде ти! Момичетата се съблякоха първи и веднага се шмугнаха в сауната. Но преднината им бе съвсем незначителна — само минута-две. Гената и приятелят му успяха да наваксат още преди двете да легнат на наровете.

И Оля, и Таня имаха хубави телца — с големи стегнати гърди, добре оформени дупета, а мерките им бяха почти идеални: деветдесет на шестдесет на деветдесет. Само че краката им бяха прекалено яки, бицепсите им се открояваха ясно, мускулест релеф набраздяваше плоските кореми. Нито едната, нито другата нямаше нито грам излишна тлъстинка.

Гена не можа да се сдържи и скочи на Таня като гладен звяр. А тя само това чакаше. Притисна се към него с кръвожадна усмивка…

Той лежеше омаломощен на кушетката и унесено гледаше в тавана. Направо не вярваше, сякаш някакъв танк беше минал през него. Никога не бе предполагал, че момичета могат да бъдат толкова силни и напористи. Безумно луд секс — не бе в състояние да определи по друг начин случилото се преди малко между него и Таня. Като обезумяла, тя се въртеше под него, подскачаше върху него и ги вършеше такива, че… Всичките му силици изпи, изстиска го като лимон. А сега съвсем спокойно си седеше на масата и хапваше, сякаш нищо не се е случило. А той лежеше на кушетката, безсилен даже да помръдне. Чувстваше се задоволен. Дори нещо повече — направо изнасилен. Но нямаше намерение да подава молба в полицията. Оказа се, че да те изнасилят не е чак толкова лошо.

— Ти си истински жребец, красавецо мой! — напевно каза Таня и се приближи към него с чаша в ръка. — Пийни си малко вино за сила…

Усмихна му се загадъчно. Днес явно щеше да има нужда от доста сили. И то неведнъж…

Гена не чака повторна покана и си пийна от виното. То го замая приятно, кръвта му закипя и безжизненото му „червейче“ започна да се събужда, да се изпълва със сила. Всичко щеше да е наред, ако прозрачна пелена не бе замъглила съзнанието му.

Сякаш през мъгла видя лице на момиче. И тяло. Беше чисто гола. Но не беше Таня. Беше Оля. Но тя нали уж беше с Паша… Всъщност имаше ли значение. Той се хвърли страстно, метна я върху кушетката и с вик заби „щика“ си в нея. Веднага почувства ответна реакция под себе си. И стонове, стонове…

Зоя стоеше до прозореца на горния етаж и гледаше как качват в колата труповете на двете момчета.

Какво искаха, а какво стана.

Искаха да свалят мадами, а излезе, че тях ги свалиха. Не те, а тях обяздиха. Че и как при това…

Единият от тях, по-симпатичният, беше отреден за нея. Казваше се Паша. Не се справи никак зле. Стараеше се момчето. Но силите му стигнаха само за час. Наложи се да му сипе малко допинг във виното. Изключително силен, от който организмът функционира, без да усеща никаква умора, докато не се изтощи напълно. На нея самата не й трябваше допинг. Тя обожаваше секса. Можеше да мине без него със седмици, но ако някой й паднеше в ръчичките… Прави секс с Паша чак до сутринта. Докато той, съсипан от умора, се изтощи и заспа.

Момичетата й пък накараха Гена да „работи“ на конвейер. А те бяха издръжливи, ненаситни за секс, винаги им беше малко. Нахвърлиха му се като стръвници и цяла нощ се гавриха с него. Натъпкаха го с допинг и го изцедиха като лимон. Свършваше момчето, свършваше и накрая взе, че свърши наистина. Умря, сърцето му не издържа.

На Паша сама му видя сметката. Че какво да го правят, няма да го пуснат, я.

Измъчиха се, горкичките. Сега щяха да закарат телата им в една пустееща кариера, да ги хвърлят в изкопа и да метнат тротиловия експлозив след тях. Ще последва взрив и срутване. И край, никаква сила няма да ги извади от многотонния слой пясък, глина и камъни. Труповете на тия двамата не бяха първите там. Всяка оргия завършваше така.