Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Витал вече не беше сред живите. Но килърът, когото бе наел, е бил по петите му. И този наемен убиец се оказа Марта. Звучеше невероятно…

— Знам кой е поръчал убийството ми. Но този човек отдавна е в гроба.

— Знам. Но Люба настояваше. Най-важна била репутацията на фирмата. Каза, че щом поръчката е платена… Каза точно това…

Момичето се втренчи в трупа на сестра си с празни очи и прошепна едва чуто:

— Повече нищо няма да каже…

Той приклекна до нея, прегърна я, целуна я и тихо каза:

— Тя никога повече няма да те кара да убиваш.

Марта потрепери.

— Да, никога повече няма да убивам — прошепна замаяна. — Дотук бях… Не мога повече… Всичко да върви по дяволите…

Никита я притисна още по-силно.

— Точно така, скъпа моя. Ще заживеем нов живот. В него няма да има смърт и убийства. Но преди това…

— Преди това трябва да ме извадиш от играта.

— Точно така. Ще нанесем удара заедно. Ще нападнем бързо и внезапно. Ще сринем този синдикат на смъртта. Ще отмъстим за теб.

— Няма нужда от отмъщение. Стига толкова. Не искам. Повече нищо не искам…

Тя изпадна в истерия. Единственото, което Никита можеше да направи, беше да отиде в кухнята, да й налее водка и да я накара да я изпие.

Марта се поуспокои. Но главата й се замая и не бе в състояние да води сериозен разговор. Никита я убеди да изпие още една чаша. Тя се успокои и заспа дълбоко.

Никита трябваше да се справи с трупа.

На балкона намери един кашон от хладилник и опаковъчен найлон. Замъкна тялото там.

Не можеше да повярва — Марта бе убила собствената си сестра. Бе я застреляла, за да спаси живота му. Господи, колко силно се бе влюбила в него. Ако не бе станало така, сега на балкона нямаше да лежи сестра й, а той, и щеше да се вкочанява на студа.

Никита почисти коридора. Забърса кръвта по пода, сви окървавената пътечка, изнесе я на балкона. Трупът бе вече вкочанен. Омота го с найлона, уви го в пътечката и го сложи в кашона.

А сега?

Колата на Марта беше в гаража — стар, от листова ламарина. И не беше охраняем. Но този му минус сега се превърна в плюс. Намери ключовете в чантата й.

Сестра й сигурно бе пристигнала с кола. Потърси ключовете у нея, но не ги откри. Може пък да е дошла с такси…

Не видя чужда кола в двора. Значи предположението му за таксито бе вярно.

В гаража беше много студено. Колата сигурно бе замръзнала и за нищо на света нямаше да запали. Но не, ладата осмица запали още със завъртането на ключа. Ето какво значи нов акумулатор. Докато двигателят загряваше, Никита реши да претърси гаража. Интуицията му подсказа да погледне под една празна туба от бензин. Шестото му чувство не го излъга — там имаше тайник с арсенал на килър: два автоматични пистолета от добре познатата система „Глок 17“, половин дузина новички ТТ-та — най-евтините и най-точните пистолети. Всички оръжия бяха комплектувани със заглушител. Имаше също няколко взривни устройства фабрично производство с магнитно прикрепяне.

Не пипна нищо, взе само едно ТТ. Беше свикнал с тази система. Скри го под шофьорската седалка, а после изкара колата от гаража и паркира пред блока.

Навън беше студено, но той се поизпоти, преди трупът да се окаже в багажника — от тежестта и напрежението. Страхуваше се, че неочаквано може да се натъкне на някого от съседите и да предизвика подозрението им с пренасянето на тежкия товар. Но като че ли всичко мина нормално. В полунощ излезе с колата.

Не срещна никакви препятствия и по-нататък. Стигна до едно гробище, намери пазачите и сложи на масата пред тях бутилка „Абсолют“.

— Момчета, трябва да свършите нещо…

Онези даже не си отвориха устата да попитат какво. Подобни нощни визити явно не бяха нещо необичайно. Времената бяха смутни, нали, и в тях властваха дивашките нрави и кървавите закони. А резултатът — планини от жертви на покушения, които все някъде трябваше да се погребват.

Прибраха бутилката. После го изучаваха мълчаливо. Сякаш да разберат що за животно е — голяма мутра, просто мутра или ни риба, ни рак.

Накрая единият проговори:

— Хиляда кинта и за двамата…

Никита със сигурност бе попаднал в категорията „ни риба, ни рак“. За мутрите очевидно поддържаха по-ниски цени. А големите мутри пък сигурно изобщо не си плащаха.

— Нали разбираш — обясни другият, — доста е студено…

Но парите и водката ги изведоха на студа. За три-четири часа работа с ударни темпове те разкопаха един изоставен гроб, отвориха ковчега и сложиха трупа вътре.