Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Той направи всичко както трябва — закара я бързо до мястото и спря навреме. Страничното стъкло се спусна плавно. Марта насочи пистолета и натисна спусъка.

Досега не беше стреляла в главата на някого. Този път обаче вътрешните й спирачки отказаха. И дори със злорадство стреля по него.

Може би точно този гад е избил зъбите й тогава, в нещастното утро след абитуриентския й бал. Този тип беше садист, извратеняк, но най-вече не беше човек. Върна му го за всичко. Върна му го тъпкано. Първият куршум изби зъбите му, вторият направи подлите му мисли на каша, забивайки се точно в челото му.

Беше си отмъстила. Но само на един. Засега. Имаше още двама. Може би точно единият в момента пребиваше Никита Брат. Марта натисна спусъка. Улучи гиганта. Веднага разбра, че не е същият. Тогава стреля по Никита, но той навреме се прикри с трупа на човека скала.

В този миг се чу воят на полицейски сирени и шофьорът натисна педала на газта. Полицейската кола се лепна за тях. Но шофьорът с пагони не би могъл да се мери с професионален крадец на коли.

Бе отмъстила за страшното унижение и позора, който преживя, бе си го върнала за това, че съсипаха живота й. Но само на един. Останалите двама бяха все още живи. Единственото, което я интересуваше в момента, беше да се добере до тях. И кой знае защо, изобщо не съжаляваше, че е изпуснала Никита Брат.

Но се появи Люба. Заедно с Анка. Нахокаха я за провалената акция и дори я глобиха с пет хиляди долара.

„Не ми трябват парите ви!“ — идеше й да викне.

Но не го направи. Разбираше много добре с какви хора си има работа. Всички около нея бяха коравосърдечни и бездушни. Тя самата също бе започнала да става такава. Забелязваше, че все по-рядко мисли за Люба като за родна сестра.

„Прави каквото искаш, но обектът трябва да бъде ликвидиран — със заповеднически тон й бе казала тя. — Оправяй се сама, помощ от никого няма да видиш.“

Наложи се да се качи на колата и да го проследи. Сама. И го направи.

Но това, което видя, беше странно. Той влезе в парка, а по петите му тръгнаха три мутри. Върна се сам и си тръгна с джипа им. Последва стрелбата в ресторанта. По-късно разбра, че е застрелял шестима.

Бе се отървал от колата. Бе се качил в такси. През цялото това време Марта караше плътно след него и установи къде живее.

Можеше да го причака някъде и да му тегли куршума, без да се замисля много. Но нямаше особено желание да го прави. Този тип все повече започваше да й харесва. Освен това той самият очевидно беше професионалист и беше постоянно нащрек. Марта можеше да стреля бързо, но той вероятно стреляше още по-бързо. Тогава го причака пред магазина и разигра сцената с портокалите. Постановката обаче не се получи много удачна. Всъщност изпълнението беше блестящо, но не защото Марта играеше роля, а защото беше самата себе си. Не можеше да си обясни защо, но пред Никита й се искаше да изглежда слаба и беззащитна. Разтапяше се пред него. Като снежинка в топла длан.

Никита се наведе да събере портокалите от земята. В този момент за нея се откри идеална възможност да го застреля. Но тя не се възползва от случая. Не можа да го направи.

Той беше толкова внимателен, грижовен, нежен. Очите му сияеха, думите му бяха пламенни, беше толкова развълнуван. Изглежда, се беше влюбил в нея. А че тя хлътна по него до уши, това беше сто процента сигурно.

Задачата да го ликвидира обаче все още стоеше пред нея.

Никита й предложи помощта си. Не можа да му откаже. Заведе го в апартамента си. В прегръдките му животът й се стори сладък сън. Беше безпомощна, когато устните му се докосваха до нейните, а ръцете му леко и нежно галеха тялото й.

Марта никога не беше ходила с момче. Интимната близост с мъж й се бе струвала нещо ужасно. Заради онези изверги…

Но Никита изцели раната в душата й. Топлотата и нежността му разтопиха леда. Тя се почувства жена, съвсем обикновена жена и в един миг й се прииска да изпита върховия миг на сексуалната наслада. Никита беше нежен с нея и тя беше готова да му се отдаде, но в последния момент се изплаши. И той го разбра. Остави я.

Нямаше нужда от обяснения в любов, от възвишени слова. И без това знаеше, че Никита я обича истински. Само влюбен мъж може да разбира така добре една жена.

Но на следващата сутрин Люба се появи отново. И отново й потърси сметка защо не е изпълнила поръчката.

За нея Никита беше просто обект за ликвидация. Но за Марта той бе най-любимото същество на света. Как би могла да го убие?