Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Никита и Марта разполагаха с една, максимум две секунди. Ако не успееха да се възползват от тях, щеше да започне престрелка. А в тяхното положение това бе равносилно на сигурна смърт.

— Твоите са отдясно, моите отляво — каза Никита и пръв натисна спусъка.

В същия миг стреля и Марта. Ония с автоматите, крайният отдясно и другият отляво, се олюляха и се свлякоха на пода. Последва серия изстрели в автоматичен режим. Мутрите падаха един след друг като покосени. Никой от тях не успя да разбере какво става, камо ли да стреля.

Никита и Марта излязоха напред и продължиха да стрелят, докато не свършиха патроните. Пистолетите им заглъхнаха и полетяха върху труповете.

— Е, това е всичко — тихо каза Никита.

Той нагласи сака на рамото си и сви ръка в лакътя, за да я изведе от входа като кавалер.

— Те сами са си виновни, нали? — също толкова тихо и по детски наивно попита Марта и го хвана под ръка.

Съвсем невъзмутимо, сякаш нищо не се е случило, двамата излязоха от входа и благополучно стигнаха до нейния блок.

— Ще живееш при мен — каза Марта и силно се притисна към него. — Няма да позволя на никого да те нарани. На никого.

— Защо? — учуди се Никита. — Има ли някой, който иска да ме нарани?

— Нека само пробва…

— Милата ми тя. Какво щях да правя без теб…

Той бавно я сложи да легне по гръб и нежно докосна с език меката част на ухото й. Това й достави удоволствие.

— Страхотен си — прошепна му тя, когато той слезе малко по-надолу.

— Не, ти си страхотна…

Както обикновено, той вървеше към целта много бавно.

— Винаги ли ще си толкова нежен с мен?

— Винаги…

Никита щеше да й бъде първият, не се бе любила с други. Онези тримата изверги не се брояха. Заради тях тя не можеше да мисли за мъже и за секс без отвращение. Досега. Никита успя да пробуди нежните й чувства. Той бе налучкал правилната тактика, с която да я завоюва — бавно и нежно настъпление. И Марта не издържа на изкушението. Едва в този ден тя стана истинска жена.

Правиха секс дълго, чак до вечерта. После някой позвъни на вратата.

Марта се разтревожи.

— Не отваряй — каза Никита.

— Не, тя знае, че съм тук.

— Коя е тя?

— По-добре да не знаеш… Стой тук. Да не си посмял да излезеш!

Остави го в спалнята. Набързо наметна един халат и отиде да отвори вратата.

След малко той чу, че пусна гостенката вътре.

„На никого няма да позволя да те нарани…“, „По-добре да не знаеш…“ Никита не бе придал особено значение на тези фрази. Затова съвсем спокойно лежеше в леглото й и чакаше с нетърпение момента, когато тя ще изпрати посетителката и ще се върне при него.

Изведнъж вратата на спалнята се отвори. На прага стоеше млада жена: не беше нито красива, нито грозна, със спортно телосложение, облечена в строг делови костюм, а рибешките й очи излъчваха ледена празнота.

— Така си и знаех — каза тя с прикован в него поглед.

Зад гърба й Марта мълчеше.

— Сега разбирам защо е жив все още.

В ръцете й, сякаш от нищото, се появи пистолет — дамски браунинг, джобен размер. Насочи го към него.

— Налага се да поправям грешката ти, момиче…

Приглушен изстрел… Жената изненадано ококори безжизнените си очи, олюля се, пистолетът се изхлузи от ръцете й. С последни сили тя се опита да се обърне към Марта. Но не можа. Строполи се на пода. Под лявата й лопатка кървеше миниатюрна дупчица.

Марта стоеше в коридора бледа като смъртта. Беше затворила очи, цялото й тяло трепереше конвулсивно. От пистолета в ръката й и излизаше тънка струйка дим.

Все още стъписан от случилото се, Никита скочи от леглото и тръгна към нея. Но тя го спря, насочи пистолета към него и истерично извика:

— Не се доближавай!

Той спря и се дръпна.

— Марта…

Беше шокиран от поведението й.

— Какво „Марта“! — От очите й бликнаха сълзи. — Знаеш ли кого убих!… Сестра си… Родната си сестра…

Тя изпусна пистолета, закри лицето си с длани, облегна се на стената и бавно започна да се свлича надолу.

Никита отиде при нея и я прегърна. Марта се притисна към него.

— Убих я заради теб — изстена тя и зарида.

— Кой е? — чу се мъжки глас зад затворената врата.

— Имате телеграма…

Марта завършваше първи курс в театралната академия. Там бе понаучила някои неща, други усвои сама. Владееше до съвършенство изкуството на грима и превъплъщението.

Актьорският й талант се проявяваше с пълна сила не по време на студентските сценки, а когато изпълняваше поръчковите убийства.