Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Ако Марта искаше да излезе от играта, сестра й не беше човекът, към когото трябваше да се обърне. Трябваше да си помогне сама. Никой нямаше да й протегне ръка за помощ. Можеше да разчита само на себе си. Но не беше по силите й да се противопостави на тази мощна машина, на тази фабрика за смърт.

— Какво трябва да направя? — попита тя.

— Ето, това вече е приказка — одобрително кимна Люба.

Тя отново стана грижовна и добра сестра.

Изведнъж й хрумна, че ако решеше да излезе от играта, пътуването й до онзи свят ще бъде уредено не от кого да е, а именно от Люба.

Сега обаче й беше уредила „екскурзия“ на Канарите.

Висок четиризвезден хотел, палми, басейни, почернели лица на доволни туристи — всичко беше чудесно. И луксозната стая напълно съответстваше на имиджа й — съпруга на някого от „новите“ руснаци, пътешестваща без мъжа си.

Пристигна на Канарите по работа, но работата й в един момент се превърна в почивка. Набелязаният за ликвидиране не беше там.

„Обектът е Никита Брат, авторитетна мутра, ръцете му са изцапани до лакти с кръв…“ — каза й Люба, преди Марта да реши да замине. Това я накара да се съгласи. После погледна снимката — съвсем порядъчен на вид млад мъж. Изобщо нямаше физиономия на престъпник.

Но „физиономия на престъпник“ е доста абстрактно понятие. Човек може да има страшно лице, но да е чист и честен по душа, а зад ангелската красота би могъл да се крие истински дявол. Марта отдавна знаеше тази стара истина.

Затова се съгласи да ликвидира Никита Брат и замина на „екскурзия“ на Канарите. Но никак не й се искаше да го убива. Дори се зарадва, когато научи, че няма кого да преследва. Обектът за ликвидация не се появи на острова, а никой не я бе инструктирал да го търси другаде.

Тя чакаше появата му всеки ден и всяка вечер заспиваше доволна просто защото той така и не се появи.

Почина си добре и веднага щом Люба й се обади и й каза да се прибира, хвана първия полет за Русия. Вече на борда на самолета, й мина мисълта, че няма да е никак зле, ако остане да живее в чужбина. Но тази светла мечта угасна на мига.

Да живееш в чужбина, е добре, когато имаш пари. А още по-добре, когато никой не те преследва. А нея със сигурност щяха да я преследват, организацията нямаше да я пусне толкова лесно.

Вече бе започнала да си мисли, че поръчката за Никита Брат е анулирана. Люба й бе казала, че обектът е изчезнал някъде, а поръчителят е мъртъв.

Но след време отново й показа снимката му.

— Обектът се появи — каза тя. — Така че имай готовност.

— Но нали каза, че поръчителят е мъртъв…

— Поръчителят може и да е мъртъв, но си е платил. Затова обектът трябва да бъде ликвидиран.

Говореше така, сякаш става дума за предмет. Марта всъщност не беше учудена.

— Но това е безсмислено. На кого му е нужна тази смърт?

— Това не е наша работа. Нашата работа е да поддържаме имиджа на фирмата на високо ниво.

Сестра й говореше някакви абсурдни неща, но беше безполезно да спори с нея.

Чернокосото слабо момче избягваше да я гледа в очите. Сякаш се страхуваше тя да не запомни лицето му. А може би самият той се страхуваше да не би да я запомни. И нищо чудно — тя бе наемен убиец от висока класа и в неговите очи изглеждаше като богиня на смъртта. А той бе шофьор. Истински ас, супер професионалист, но само шофьор.

Задачата му беше да я закара до обекта и да й подсигури бързо оттегляне от местопрестъплението.

Беше студен ноемврийски ден, но Марта беше облечена доста леко. Бе наметнала удобно кожено яке, с черна барета до веждите и слънчеви очила, които прикриваха половината от лицето й. В колата беше топло, а тя нямаше никакво намерение да слиза от нея.

Знаеше, че подтикнат от някаква странна приумица, Никита Брат се прибира вкъщи облечен с войнишка униформа. Сякаш си играе на някаква детска игра. Лицето му направо сияеше от щастие, в очите му светеше игриво огънче.

Каквото и да казваха, той не приличаше на жесток престъпник. Изобщо. Но… Тя просто трябваше да го убие.

Марта видя как някаква западна кола наби спирачки до него. От нея се изсипаха няколко мутри с кожени якета и му скочиха. Но срещнаха мигновен отпор — един след друг изпитаха здравия му мъжки юмрук.

После се появи някаква горила с огромни размери. След него вървеше още един изрод. Марта не можа да повярва на очите си. Беше той — единият от извергите, които я изнасилиха. Изведнъж пред очите й причерня и ненавистта погълна всичките й мисли.

— Карай! — нареди тя на шофьора.