Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Люба обаче успя някак да я пречупи. Съзнанието на Марта сякаш потъна в черна мъгла. В този момент беше готова да го застреля. И докато той спеше кротко, тя стоеше над него с пистолет зад гърба… Но не, не можеше да го застреля. Легна до него, прегърна го и се разплака.

Готвеше му капан, а сама падна в него.

Същия ден му отиде на гости. И пак се опита да се пребори със себе си. Сипа отрова в шампанското му. Но преди да вземе чашата, Никита дълго я милва и гали. Заля я океан от щастие и любов. И когато той реши да отпие, тя изби чашата от ръцете му.

Дотук беше — вече не беше способна да го убие. По-добре беше да сложи край на собствения си живот, отколкото на неговия.

А после се появиха неочакваните гости — вторият от насилниците й и тримата главорези.

Никита беше прикован към радиатора с белезници, а в спалнята при Марта нахлу тип с нахална мутра. Усмихнат цинично. Ругаеше грозно.

Вкара му два куршума с истинско удоволствие. Онзи дори не успя да гъкне.

Зарадва се, че предвидливо бе оставила чантата си в спалнята. Сякаш бе знаела какво ще се случи.

Тогава се появи вторият мерзавец. За да „помогне“ на приятелчето си. И отиде на онзи свят заедно с него.

Марта се облече бързо и излезе в коридора. Нямаше никого. Но в хола стояха двама, а Никита бе разпънат на радиатора. Сред неканените гости беше и онзи, вторият от нейните насилници. Позна го веднага. От него разбра как да намери третия. После го застреля. Приближи целта си с още една крачка.

Така се издаде. Наложи се да разкрие истинската си самоличност на Никита. Да му разкаже коя е всъщност и защо е трябвало да убие тази отрепка Валята. Не му каза обаче, че той също е бил сред мишените й.

Никита не се отдръпна от нея. Сякаш й прости. Макар че, както сам каза, нямаше за какво. Той смяташе, че не човек избира съдбата си, а тя него. Но не искаше Марта да продължи по кървавия си път. И й предложи помощта си.

Бе силен и не знаеше що е страх. Винаги нанасяше удара пръв и затова винаги побеждаваше. Вярно, в случая с Валята се изложи, но тя му се притече на помощ. Явно заедно бяха силни и можеха да се справят с всичко.

Заедно щяха да ударят организацията, за която тя работеше. И щяха да победят.

Но не за организацията мислеше Марта, когато уби сестра си. Мислеше за Никита. Защото Люба искаше да го убие. Точно за това беше дошла — да поправи „грешката“ й.

Но Никита не беше грешка. Той беше най-скъпото, което Марта имаше в живота си. Бе загубила сестра си, превърнала се отдавна в бездушен робот, но бе намерила Никита. И на никого не би позволила да го нарани. Дори и на Люба.

Затова застреля родната си сестра. Сестрата, която я насочи по пътя на убийствата и кръвта. Люба беше нейният зъл демон, нейният ад. Но все пак й беше сестра. Родна сестра.

— Не мога да повярвам… Не мога…

Марта се отдръпна от Никита и се наведе над трупа на сестра си. Но не заоплаква на умряло, не се нахвърли с проклятия върху него. Дори престана да плаче. Очите й бяха безизразни, а тя се бе превърнала в каменна статуя.

Той взе пистолета от ръцете й — хубава джобна играчка на известната немска фирма „Кехлер и Кох“, смъртоносна безшумна играчка. Играта завърши със смъртта на сестра й.

— Тя искаше да ме убие. Защо? — попита той.

Марта мълчеше. Нито един мускул не трепна по каменното й лице.

— Каза, че трябва да поправи грешката ти. Какво означава това?

Отново не получи отговор. Сякаш си говореше сам.

— Трябвало е да ме убиеш, нали?

Марта като че ли оживя. Погледна го изплашено. Размърда устни:

— Да… Трябваше… Но не можах…

Бе застреляла Посечения, бе убила човека скала. По Никита също бе стреляла. И би могла да го улучи… Разпилените портокали на тротоара, срещата му с нея — това не беше случайно запознанство. Явно нарочно е нагласила всичко. Трябвало е да го убие… Но не е имала сили да го направи… А сега бе погубила собствената си сестра, за да го спаси…

— Защо… Защо трябваше да ме убиеш?

— Поръчка.

— Кой…

— Не знам. Пътувах до Канарите, за да те ликвидирам.

— До Канарите ли?

Всичко му стана ясно.

Витал. Витал е организирал всичко. Но това беше толкова отдавна… И в същото време толкова скоро.

Двамата с Витал бяха преследвани от групировката на Капитана. Заедно се бяха борили за място под слънцето. И триумфално се бяха завърнали в групировката. Но Витал бе заграбил всичко за себе си. А Никита… Никита беше изместен на заден план.

Нещо повече, Витал му бе отнел любовницата, а него бе изпратил на Канарите. Но капитан Светлов го бе предупредил, че се готвят да го убият. Затова Никита замина за островите малко по-късно. След като си разчисти сметките с Витал.