Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Чао, момчета. И гледайте повече да не правите бели в гащите.

Неволно, Марта се усмихна. Колко й се искаше да бъде толкова силна и независима, като Анка и Люба. С лекота да се справя с такива негодници. Да не се страхува от тях, а да ги презира.

На излизане от ресторанта се разминаха с трима бръснати бабаити. Личеше си, че бързат за някъде. Минаха покрай тях и не им обърнаха никакво внимание.

— Сега ще се върнат. За нас… — каза Анка и кой знае защо, пъхна ръка в кожената чанта на рамото си.

Люба направи същото и напипа нещо в нея. Марта чу някакво прещракване.

Анка започна да маха с ръка, за да спре такси, но нито една кола не спираше. В момента, в който петте мутри изскочиха от ресторанта, една черна волга заби спирачките до тях.

Люба бързо отвори задната врата, със сила набута Марта вътре и скочи след нея. Анка също не чака покана.

— Дай газ! — каза тя на възрастния шофьор.

— Какво сте се разбързали толкова? — тъкмо започна да се прави на много умен онзи, но Анка го скастри:

— Дай газ, казах!

В гласа и в погледа й имаше нещо, което накара шофьора да й се подчини веднага. Вече нямаше желание да се прави на интересен. Той натисна педала на газта до край и се понесоха по шосето.

Люба се обърна и дълго гледа назад.

— Карат след нас — каза накрая и в гласа й прозвуча досада.

Марта се изплаши. Нима беше възможно мутрите да хукнат да ги преследват? Че те са петима, и всичките са едни здравеняци…

— Колата им е хубава, БМВ. Не можем да им избягаме.

Момичето изпадна в паника. Ами ако ги настигнат?

Анка обаче не загуби самообладание, а спокойно обясняваше на шофьора накъде да кара.

— Спри тук. Такаа, много добре… Вземи! — Тя пъхна парите в ръцете му и изскочи от колата.

Люба също вече беше на улицата и помагаше на сестра си да слезе.

Намираха се до някакъв тъмен, безлюден парк. Пред тях започваше алея с отъпкан сняг, счупени пейки и изпотрошени лампи.

— Точно това ни трябва — каза Анка и направи място на Марта да мине най-отпред, а те с Любка останаха отзад.

— Да вървим.

С бърза крачка тръгнаха по алеята. Но в началото й зад тях вече беше спряло беемвето и мутрите се изсипаха от него.

— В пълен състав са — каза зад гърба й Люба.

Гласът й беше спокоен, в него нямаше и капчица вълнение. За сметка на това Марта умираше от страх. Все й се струваше, че ония ей сега ще ги настигнат, ще ги пребият, а след това ще ги изнасилят… Не се замисляше, че могат да я убият. Страхуваше се много повече от издевателството, отколкото от смъртта.

— Така, така… Почти стигнахме. Още малко. Ето тук.

Анка хвана Марта за рамото и я насочи към една странична алея. Закрачи бързо след нея, побутвайки я отзад, за да върви по-бързо.

Мутрите свиха след тях.

— Ей, пикли, накъде побягнахте! — проехтя басовият глас на единия. — Спрете, искам да ви кажа нещо!

Анка продължи да бута Марта напред.

— Абе остави ги да вървят — каза друг. — Натам няма изход, честно. По-нататък е летният дансинг. Точно там ще се поразкършим малко…

Искаше й се да бъде смела и силна като сестра си и приятелката й. Не владееше карате, не можеше да се бие като тях, но за сметка на това стреляше много добре.

Случи се точно след седмица. Люба и Анка излязоха по работа, а Марта остана да шета вкъщи. Сготви обяд, разтреби апартамента, започна да мие пода. Точно се беше развихрила, когато Люба се прибра най-неочаквано.

— Остави парцала! — каза й сериозно тя. — Трябва да поговорим.

Седнаха в кухнята.

— Вярно ли е, че не са те приели в академията заради зъбите ти? — започна отдалече сестра й.

— Ами… честно казано, не точно заради това… Но по принцип…

— Златните зъби вече не са на мода.

— Знам.

— Трябва да си сложиш керамични.

— Вече съм мислила за това, но излиза много скъпо.

— Скъпо е, така е — кимна Люба. — Много е скъпо. Толкова пари не се намират на улицата.

— Знам.

— Но можеш да си ги изкараш.

— Как?

— Много лесно. Нали сама каза, че мутрите не са хора…

— Казах, и какво от това?

— Каза също, че можеш да убиеш такъв, без да ти мигне окото.

— Мога.

— Ами направи го тогава. Трябва да се ликвидира един. Една мутра…

— Как така да се ликвидира?

— Да ликвидираш някого, на нашия жаргон означава да го убиеш.

— На вашия жаргон ли?

— Марта, ти си умно момиче. И сигурно се досещаш с какво се занимаваме.

— Преподавате в детско-юношеска спортна школа…

— Това е за прикритие. А с какво се занимаваме основно според теб?