Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— С една дума, искам всичко да е на ниво — високо каза единият.

Цялата поръчка приключи само с тази кратка фраза. Сервитьорът им се усмихна угоднически и изчезна в полумрака на залата.

Люба и Анка не обърнаха никакво внимание на двамата бабаити. За сметка на това Марта се втренчи изплашено в тях.

Единият я забеляза и й щракна с пръсти. По всичко личеше, че с този жест я вика на тяхната маса. О, божичко, да не би да е куче, че да я викат така!

Тя мигом отмести поглед от него и се вторачи в чинията си.

С удоволствие би изчезнала веднага оттук. Но Люба и Анка, както изглежда, нямаха никакво желание да си тръгват. На тях им бе добре. Даже много добре. На това му се казва хубаво прекарване.

За известно време мутрите се вглъбиха в някакви свои проблеми, говореха си лениво за нещо. След това единият се изтегна в креслото, прехвърли крак върху крак, запали цигара, пусна струйка дим и впи нагъл поглед в Марта.

Тя не издържа, вдигна очи и погледна към него. Начаса последва щракване с пръсти. Мутрата отново я викаше. На всичкото отгоре й намигна. Явно си мислеше, че тя веднага ще доприпка при него като кученце.

— Люба, да вземем да си тръгваме, а? — каза тя на сестра си.

— Защо? — попита Люба.

— Нещо не ми е добре.

— От онези там ли се изплаши? — Анка изгледа пренебрежително мутрите.

— Не се бой от тях — каза Люба. — Нали си с нас.

Тяхното спокойствие донякъде се предаде и на нея. После се сети как единият от „поетите“ бе започнал да й се извинява, когато разбра, че е сестра на Люба.

Това я успокои напълно и тя престана да обръща внимание на бабаитите. Те обаче решиха да привлекат вниманието й.

Единият от тях се приближи към масата им. Без да поиска разрешение, най-нагло се настани в свободното кресло, разлегна се в него като бей, преметна крак върху крак и погледна Марта с хищна усмивка.

— Е, какво, мацки, защо се умълчахте? — попита грубо.

Момичето изплашено избегна погледа му. Люба и Анка го изгледаха с нескрито презрение, но си мълчаха.

— С една дума, тая кръчма е на моя територия. И ще си цакате на мен — заяви нагло мутрата.

— Абе ти какво, да не си тапир, а? — ехидно го попита Анка.

Както и Люба, тя изглеждаше доста внушително. Беше облечена в официален костюм с панталон, усмихваше се небрежно с половин уста, но очите й излъчваха студен блясък. Мутрата дори не благоволи да я погледне, цялото му внимание беше насочено към Марта.

— Не, викат ми Папуняка. — Той изобщо не усети иронията.

— Що не вземеш да се разкараш оттука, Папуняк? — каза Люба ядосана.

— А ти, коконо, не подскачай много! — грубо й кресна онзи. — Да не ти обърнат матката наопаки. С една дума, от вас по петдесет процента — каза той, посочвайки с пръст Люба и Анка. — А ти, коте, ще ми цакаш само двадесет процента. Но всеки ден ще ми пускаш безплатно. Разбрахме се значи.

Мутрата стана, разкърши се малко и протегна ръка към Марта.

— Хайде, да вървим!

— Къде?

— В колата ми. Да видим как се чукаш.

Сякаш температурата й се качи до четиридесет градуса, сърцето й щеше да изскочи от гърдите, на челото й се появиха капчици пот. В съзнанието й изплуваха най-кошмарните й спомени: просната на капака на вишневочервената лада деветка, заобиколена от трима долни насилници…

— Махни си ръката, говедо! — Люба се надигна от мястото си.

— Млък, кучко! — кресна мутрата, изкриви устни сякаш в погнуса и й показа „рога“ с ръка.

Но ръката му начаса се оказа в здравата хватка на Люба. Тя го тласна силно с бедро нагоре и дългият й крак полетя към лицето му. С втория удар го подсече под коленете. Бабаитът позорно се сгромоляса на пода.

Другарят му скочи от мястото си, но насреща му се хвърли Анка. Тя подскочи високо и го ритна в гърдите. Мутрата полетя назад и помете масата зад себе си — чу се трясък на чупеща се мебел, звън на чинии. Анка отново му се нахвърли и го довърши ефектно с лакът в главата. Повече не стана, само се гърчеше на пода.

— Ние не сме проститутки, идиот такъв, ясно ли е!

За да изглежда обяснението й по-убедително, Люба взе от масата чиния с руска салата и я размаза върху лицето на бабаита. Мутрите бяха наказани и опозорени. Доста потиснати, те се преместиха на друга маса и си поръчаха отново. После единият отиде до телефона и се обади на някого. Атмосферата в ресторанта се наелектризира от жажда за отмъщение.

— Тръгваме си — каза Анка и повика сервитьора.

Плати му и първа стана от масата. Не се сдържа и помаха с ръка на мутрите.