Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Благодаря ти — каза й тихо.

— За какво…

— Че ме спаси.

Нямаше за какво да я вини. Можеше само да й благодари.

— Просто така стана.

— Много те обичам.

— Аз също.

Чак сега Никита осъзна, че това е първото им обяснение в любов. Сигурно в този момент трябваше да я притисне силно към себе си. Но ръцете му бяха оковани.

— Струва ми се, че забрави нещо. Явно ти харесва да съм в това положение.

— А, да.

Без особена погнуса Роза претърси Валята, а след това и подчинения му. Намери ключовете за белезниците и го освободи.

И отново се притисна към него. Сякаш върху гърдите му намираше защита от този страшен свят, в който бяха принудени да живеят.

— Откъде взе пистолета? — реши се накрая да я попита Никита.

— От чантата си. А тя случайно се оказа в спалнята.

— Случайно?

— Честно казано, имах много лошо предчувствие. А шестото ми чувство никога не ме лъже.

— Сигурно сега е модерно жените да носят пистолети в дамските си чанти. При това не дамски.

— Това е ПСС, специален самозаряден безшумен пистолет.

— Много ценно нещо.

— Много.

— Откъде го взе?

— Така им се пада.

Жената я гледаше с възхищение, сякаш е някаква богиня, слязла от небесата.

Никита с усмивка на уста слушаше разказа на Марта. Сергей Абрамович я доведе в кабинета му и веднага си тръгна. Двамата останаха сами.

— Значи казваш, че са те взели за някоя селянка. Палтото ти не им се харесало. Прекалено скромно им се видяло… Идиоти! И знаеш ли защо са идиоти?

— Защо?

— Ами защото това палто струва точно две хиляди долара.

— Колко, колко? — Това беше изненадващо и за самата Марта.

Никита никога не я беше осъждал за стремежа й да живее скромно и уединено. Разбираше, че душата й е устремена към бог, че разкошът не може да я поблазни и не се грижи толкова за гардероба си. Беше й абсолютно безразлично с какво е облечена. Затова се наложи той да поеме грижата за облеклото й в свои ръце. Шуби от естествена кожа не искаше да носи. Затова той спря избора си на едно топло еко-палто. Избра най-скромното наглед. За две хиляди долара. И шалът й не беше евтин. Само че Марта даже и не предполагаше за това. Не го беше питала за цените, а и той смяташе, че не е нужно да й ги казва.

Палтото беше скъпо, от високо качество. И щеше да изглежда такова, ако Марта го носеше с шик, с достойнството на заможна дама от висшето общество. Само че тя предпочиташе да се държи непринудено като някое наивно селско девойче. Та тя дори и козметика не ползваше. Впрочем, на Никита му беше все едно. Обичаше я и за него беше без значение как изглежда тя в очите на хората…

Вече знаеше причината за неочакваната й визита. Беше дошла заради братовчед си. Желанието й да помага на хората я беше довело тук.

— Трябваше да дойдеш направо при мен, скъпа моя. И щях да ти кажа, че ситуацията в момента е сложна. Има голям наплив на чужденци. А ти много добре знаеш колко важно е за нас да поддържаме реномето на хотела на международно ниво. Затова се налага да отказваме стаи на нашите скъпи съотечественици…

— Не е много справедливо…

— Какво да се прави…

— Но нали ще намерим стая за братовчед ми? — попита Марта.

— Не, ще го настаним в нашия апартамент.

— Мислех, че гостите ще те притесняват…

— Така е… Затова те ще живеят у нас, а ние ще се преместим в хотела. За нас има един чудесен апартамент, казваме му пентхаус… Да не си помислиш, че говоря за списанието „Пентхаус“. Така наричат апартаментите на последния етаж…

— За толкова глупава ли ме имаш?

Марта можеше и да му се обиди, но отдавна се беше научила да бъде смирена. Същинска светица е тази жена.

— Лошо ли ни беше в нашия апартамент, че ще се местим? — попита го Марта.

— Не… Но ситуацията го изисква. Много лоши хора има на този свят…

— Стига, няма нужда да ми обясняваш — кимна му Марта.

Знаеше прекрасно какви пакости могат да им направят подобни хора.

— Умница си ми ти, всичко разбираш…

— Кога ще се местим?

— Ами направо сега.

Никита повика в кабинета си двамата си телохранители. Нареди им да организират преместването им в президентския апартамент.

До вечерта ще успеят да се справят. Мебелите няма нужда да се пипат. Само няколко куфара ще трябва да се подредят и да се превозят до хотела.

Артюх се появи в най-неподходящото време. Шалмана тъкмо се беше наобядвал и се възползваше от часа си за следобедна отмора — едно момиче на повикване му правеше минет. И не щеш ли, точно в този момент, без никакво предупреждение, при него нахълта Артюх…