Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Франзелата излезе. Останаха сами с Валята.

— А защо не — ухили се през зъби Валята. — Ние ще му го сложим, а момчетата от групировката ще го пратят да бачка като пеперудка в публичния дом. — Хвърли му подигравателен и злорад поглед. — Знаеш ли, че ще те издам на ченгетата, говедо! Но първо ще си изпееш всичко за това как си очистил момчетата ми. Ще ми кажеш и кой уби Посечения. Всичко ще бъде записано на видеокасета.

— Той не знае кой е убил Посечения.

Когато чу тези думи, Никита замалко да си глътне езика от изненада. Беше гласът на Роза. Той извърна глава към нея. Беше облечена с бели дънки, пуловерче, косата й — прилежно сресана. Погледът й беше студен и строг. Едната й ръка не се виждаше, беше скрита зад гърба й.

Валята се обърна рязко и се ококори учуден насреща й.

— Къде са Франзелата и Перчема? — попита той сякаш близък приятел.

Момичето му отговори с потресаващо спокойствие:

— Събличат се. Нали решихме да направим един групов. И ти се събличай.

Никита беше ужасен. Какви ги говореше тя?

— Веднага свалям гащите. — Валята също прие всичко за чиста монета. — Слушай, коте, май съм те виждал вече някъде.

— И аз тебе. Вече трета година те сънувам всяка вечер. И твоето приятелче също. Как беше… Посечения… Чак сега разбрах как се казва. А твоето име все още не го знам. Все пак тогава не ми се представихте.

— Кога тогава?

— Преди три години. Тримата минавахте през нашето градче с една вишневочервена лада деветка. Беше рано сутринта. Срещнахте едно момиче, което се прибираше от абитуриентския си бал. Е какво, сети ли се?

— Аха… сетих се. Помня, че и тримата те изклатихме. Беше много готино. А и на теб ти хареса.

— Много! На Посечения вече му се отблагодарих.

— Не те разбрах?

— Какво толкова има за разбиране. — Роза присви равнодушно рамене и влезе навътре в стаята.

Никита даже не успя да примигне. Тя извади ръката иззад гърба си. Държеше пистолет. Насочи го към подчинения на Валята. Прозвуча глух изстрел. Куршумът прониза мутрата точно в сърцето, отваряйки малка дупчица. Онзи обърна очи и бездиханно тупна на дивана. Така и не успя бедничкият да си дояде кюфтето.

Никита беше потресен. Никога не би предположил, че Роза — това крехко същество — може да стреля изобщо. А тя го бе направила, без дори да се прицели добре. Но не беше само това. Невероятното хладнокръвие, с което го стори, го смая още повече.

Само след секунда пистолетът беше насочен към Валята. Онзи се разтрепери от страх, побиха го тръпки. На Никита даже му се стори, че чува зъбите му да тракат.

— Сега е твой ред — каза невъзмутимо Роза.

Лицето й не изразяваше никакви емоции.

— Недей… Моля те! — задърпа се назад Валята.

Коленете му се подкосиха. Замалко да се свлече на пода.

— Време ти е. Посечения те чака с нетърпение.

— Хайде… хайде да се договорим…

— За какво.

— Ще ти дам пари, много пари!

— Не ми трябват мръсните ти пари. Но ми трябва третият.

— Какъв трети?

— Онзи, който караше колата. Сети ли се за кого говоря.

— Да, да… Това е Егор, Ловеца…

— Как да го намеря?

— Той не е в нашата групировка. Сам си е шеф.

— Тоест?

— Има си своя групировка. Много силна групировка…

— Това не е отговор.

— Някъде тук, в столицата е. А къде точно, не мога да ти кажа, не знам…

— С какво се занимава.

— Изцяло с наркотици. Хероин, кокаин…

— Как да го намеря.

— Нали ти казвам, че не знам! Но мога да поразпитам тук-там. Казва се Егор Кучин, по прякор Ловеца… Искаш ли да ти помогна да го спипаш?

— Ти няма да ми помогнеш. Ще се отървеш от мен при първия удобен случай. И знаеш ли как?

— Ей, какво правиш бе…

— Ще се отървеш от мен — повтори Роза — ето така!

Пистолетът безшумно даде откат в ръката й. Този път коленете на Валята се подкосиха наистина. Краката му се подвиха, после тялото му се преви на две и накрая той се строполи на пода. И него простреля точно в сърцето.

Роза свали пистолета, погледна Никита и изведнъж емоциите й се отприщиха. Очите й се изпълниха със сълзи и страдание, устните й затрепериха. Пистолетът се изхлузи от ръцете й. Тя плахо се приближи до Никита. Застана на колене пред него. Прегърна го и притисна глава към гърдите му. Сякаш не забелязваше, че е прикован към радиатора. Сякаш не разбираше, че трябва да го освободи от белезниците.

Любов и трепетна нежност — тези чувства изпълваха душата му. Но беше потресен от поведението й. Струваше му се, че тя е ангел, върхът на съвършенството. Но в същото време съвсем хладнокръвно бе ликвидирала четири мутри, сякаш бе нещо съвсем просто и елементарно. Сигурно не убиваше за първи път… Е, не би могло да се каже, че самият той е светец.