Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Единадесет и петнадесет е — констатира Никита.

— Толкова късно ли е станало? — сепна се тя и погледна изумено празната маса пред тях.

— Никита, вие сте много странен човек…

— Защо?

— Същински омайник сте. Защо не ме подсещате да сложа нещо за хапване! — Тя стана, притвори очи и протегна ръка напред, сякаш да се предпази от него. — Сега пак ще ме заговорите… А аз ще ви слушам ли, слушам. Вие ще продължите да говорите, а после ще излезе, че съм лоша домакиня.

— Защо говорите глупости?

— Не са глупости. Скоро ще стане полунощ, а ние и троха хляб не сме сложили в уста.

Така си беше. Просто невероятно — повече от четвърт денонощие беше прекарал у тях и това време беше минало неусетно, като миг.

— Никита, ще останете при мен тази нощ. Ще ви постеля в хола. Но това после. Сега можете да погледате малко телевизия. А аз ще сготвя нещо набързо.

Роза изчезна в кухнята. Никита остана сам в хола. Чак сега обърна внимание на обстановката около себе си: скъпи тапети, нова мека мебел, видео „Панасоник“.

Роза имаше намерение да го сложи да спи тук. Значи имаше още една стая — спалня. Май не би имал нищо против да се озове в нея. Въпреки че… Изведнъж се хвана за мисълта, че сексът не е най-важното, което иска от Роза. Това момиче плени сърцето му с ангелската си душевна чистота. Вече знаеше какво е платонична любов.

Най-после Роза се появи. В ръцете си държеше чиста кърпа и му се усмихваше мило и свенливо.

— Вечерята скоро ще е готова. А преди това, ако искате, можете да си вземете душ…

Той прие предложението на драго сърце и само след миг се наслаждаваше на силните топли струи. Роза също взе душ и се наложи Никита да пошета в кухнята. Той пое щафетата от стопанката и се справи успешно със заръката й — допече заека във фурната.

След душа Роза се позабави в спалнята си, след което влезе в хола при Никита.

Той едва сдържа учудването си. Тя вече не беше ослепително руса блондинка с дълга коса, падаща меко върху раменете й на големи масури, а тъмноруса и подстригана на черта. И гримът й. Изглеждаше съвсем различно, но беше същото миловидно, нежно и трогателно свенливо момиче.

— Учуден си, нали — каза тя повече като констатация, а не като въпрос.

— Честно казано, да…

— Това е истинската ми коса, онова беше перука.

— Ясно.

— Нищо не ти е ясно. Уча в театралната академия, днес влизах в образа си.

— Нещо от сорта на репетиция, така ли?

— Ами да, нещо такова.

— Само че не си се променила много. Пак си толкова миловидна.

— Наистина ли? Мислиш ли?

Тя се приближи до него. Никита беше омаян от упояващия мирис на чисто тяло и парфюм.

— Ти си най-най.

Сякаш между тях премина ток. Той нежно обхвана с ръце раменете й, притегли я към себе си и почувства нейната взаимност. Беше привлечена от него като от магнит.

Опиянен от любов, Никита приближи устни до нейните. Но в последния момент тя извърна глава и устните му докоснаха гладката кожа на бузата й.

— Струва ми се, че имахме намерения да слагаме масата…

Личеше, че прави неимоверни усилия над себе си, за да се отдръпне от него. Никита също се опита да контролира емоциите си.

Издържа стоически цял час.

Заедно сложиха масата в хола: специалитетът на домакинята, суров опушен салам, тънки филийки сушена есетра, червен хайвер в малка кристална купичка. Е, и разбира се, портокалите. Не минаха и без шампанско. Само че Никита изобщо не мислеше за храна в момента. Цялото му внимание беше погълнато от Роза. Още преди да вкуси от алкохола, вече беше опиянен.

Роза също почти не се хранеше. За сметка на това шампанското вървеше много добре. Бяха изпили цялата бутилка, без дори да забележат.

— Никога не съм пила толкова много — каза Роза, сякаш потънала в сладък унес, и отпусна глава върху рамото му.

Беше притворила очи, сочните й устни го молеха за целувка.

Никита отново бе обзет от страстта. Той се наведе към нея и впи устни в нейните.

Роза му отвърна, но се целуваше някак неумело. Сякаш го прави за първи път в живота си.

В един момент той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Тя не се възпротиви и с покорността на робиня се остави в силните му ръце. Очите и бяха притворени, устните й трепкаха беззвучно, сякаш чакаха целувка.

Никита я сложи внимателно на леглото. Роза беше изцяло в негова власт. Можеше да прави с нея каквото поиска. Само че той не бързаше да се възползва от победата си. Вървеше към целта си много бавно, нежно и внимателно. Струваше му се, че ще оскверни тази невинна красота, ако я обладае бързо и грубо.