Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Имате ли някакъв напредък по отношение на самоличността на убиеца? Доколкото е известно, бил брадат мъж с очила.

— И най-вероятно с перука — отвърна полковникът. — По случая се води разследване.

— Зрителите биха искали да разберат доколко успешно се води това разследване.

— Разбирам напълно подобен интерес. Но за съжаление това е следствена тайна.

Никита се подсмихна иронично. Следствената тайна е едно, а посърналият вид на полковника — нещо съвсем друго. Ако беше на прав път, очите му щяха да сияят от задоволство, а той явно бе в задънена улица, както и следствието. Ето защо бе толкова умърлушен.

Никита бе действал професионално, без да оставя каквито и да било улики. Бе изхвърлил пистолетите, бе се отървал от колата, бе изгорил перуката, брадата, мустаците, очилата и ръкавиците. Нещо повече, бе прежалил също и якето, и обувките си.

Якето, разбира се, вече фигурираше в полицейските протоколи. Освен това върху него бяха полепнали фини частици барутен прах, а обувките му бяха оставили следи в ресторанта. Затова без всякакво колебание ги бе изхвърлил през нощта до кофите за боклук. Сигурно доброволните му пожертвования бяха вече грижливо прибрани от някой клошар. Още предния ден бе купил ново яке и обувки, веднага щом се бе договорил със собственичката на апартамента за цената на квартирата и бе взел ключовете от нея.

Ченгетата нямаше да го намерят. Не търсеха там, където трябва. Не би било сложно да научат кой е Никита Брат — свидетел на убийството на мутра с прякор Посечения. Посечения беше убит от неизвестен килър. Никита нямаше нищо общо с този случай.

Стрелбата в „Рубинена звезда“ Също трябваше да е дело на този убиец или на неговия поръчител. Така че Никита нямаше нищо общо и с това убийство.

От предаването стана ясно, че ченгетата все още не знаят за трите трупа в тоалетната.

Имаше и още един важен извод — босът на групировката с прякор Валята се бе покрил някъде. Знае негодникът, че не му е чиста работата. Остави ченгетата да си блъскат главата с този заплетен случай, а самият той си е плюл на петите, за да не им падне в ръчичките, че както са се разлютили…

Ако информацията, която получи от шофьора, бе вярна, групировката трябваше да наброява около двадесет мутри. Десетима от тях вече бяха извън играта. Никита се постара да ликвидира още двама и да припише смъртта им на неизвестния убиец, онзи, безспорния виртуоз в стрелбата с пистолет. Всичко на всичко да са останали най-много десет човека.

Валята бе постъпил правилно, като се бе покрил, но едновременно с това бе направил и голяма грешка — сега ченгетата щяха да му стоварят цялата вина и разследването на серията убийства щеше да се концентрира изцяло върху групировката му.

Валята щеше да се крие, да бяга от ченгетата и без съмнение, нямаше и да се сети даже за някакъв си там Никита със странната фамилия Брат. С една дума, той нямаше от какво да се страхува. Но въпреки всичко ще трябва поне две седмици да не излиза от квартирата, докато не се уталожат нещата. Онзи, който сам се пази, и бог го пази.

Сега трябваше да разбере как са родителите му.

Никита протегна ръка към телефона. Само след пет минути вече знаеше, че при тях всичко е наред и през последните два дни никой не ги е безпокоил.

Тя стоеше пред магазина. Мило, красиво момиче с ослепително руси коси и големи сини очи. Никита не забеляза веднага красотата й, но моментално го обзе необяснимо чувство на нежност, когато видя с какво страдание гледа разпилените портокали в краката си. Беше толкова объркана и притеснена, че не можеше да предприеме нищо. Просто стоеше и ги гледаше, примигвайки недоумяващо.

Хартиеният плик падна от ръцете й пред очите му. Той видя как портокалите се изсипват, но не видя как се пръскат като топки във всички посоки. Като омагьосан, се бе втренчил в момичето, цялото му внимание беше погълнато от това крехко създание. Още от първия поглед душата му се изпълни с необяснима нежност към нея.

Най-после тя откъсна очи от земята и го погледна.

— Извинете… — Усмихна се плахо и срамежливо. — Стана, без да искам…

— Вие извинете, че съм толкова несъобразителен — опомни се Никита, наведе се и започна да събира портокалите.

Но момичето продължи да стои. Той усети погледа й в гърба си. Може пък да има проблеми с гръбначния стълб, може да й е трудно да се наведе… Нищо подобно — последните три портокала тя ги вдигна сама.