Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Вече не се съмняваше, че си има големи проблеми. Толкова големи, че можеха да се решат само ако се изтръгнат от корен. И това трябваше да стане рязко и решително, и най-важното бързо — докато не са израснали други корени.

От покойния шофьор Никита бе научил как изглежда Валята: чернокос бабаит с крива мутра, сякаш топка го е праснала в лицето като малък и е сплескала носа и скулите, а хлътването е останало за цял живот. Мина безпрепятствено през кухнята. По пътя се натъкна на две жени с бели престилки и мъж с износено кожено яке. Те само го погледнаха учудено, но не му казаха нищо.

Мутрите — шестима на брой — седяха на маса в центъра на ресторанта. Никога не би ги объркал със случайни посетители, като куче надушваше мафиотите от километри.

Но сред тях липсваше човек с чертите на Валята.

Понечи да тръгне обратно към изхода, но вече беше късно.

— Ей, к’во пра’иш тука? — изпитателно впи поглед в него един от компанията.

Друг го погледна подозрително в ръцете, после отмести очи към джобовете му. Никита застина на място като прикован — сега не трябваше да прави резки движения.

— Къде е Валята? — попита той.

— Валята ли? Ще дойде малко по-късно. Защо ти е?

— Ами тука един човек иска да говори с него.

— К’ъв?

— Ами един, дето му бил създал проблеми, без да има защо.

Странният му вид и странните думи, ръцете в джобовете — всичко това не можеше да не ги накара да се усъмнят, че има нещо гнило. И нищо чудно, че единият от тях изведнъж рязко пъхна ръка под якето.

С едно движение, Никита извади стечкина от джоба — беше без заглушител и излезе лесно. ТТ-то се появи с малко закъснение. Но междувременно най-досетливият от бабаитите вече беше проснат на масата с простреляна глава.

Владееше перфектно македонската стрелба с два пищова. И получи оценка шест плюс за майсторството, което показа. Потвърждаваха го шестте трупа на мутрите и кръвта из целия ресторант.

Оттегли се от местопрестъплението през задния изход. Вървеше с уж вяла, мързелива походка, но всъщност се движеше достатъчно бързо. На пътя му се изпречи един сервитьор. Изпусна таблата от страх и кой знае защо, вдигна ръце.

— Глупак! — Никита го мушна с дулото на стечкина в слънчевия сплит и продължи нататък.

Колата си беше на мястото. Качвай се, пали и тръгвай.

Той седна зад волана и затвори вратата. Но преди да потегли, изхвърли навън тялото на шофьора. Последваха го и двата използвани пищова.

Пак бе на доброволно заточение. Отново на квартира. Но този вариант бе за предпочитане пред студената затворническа килия или още по-лошо — пред черната земя. А и апартаментът не беше никак лош — двустаен, след ремонт, обзаведен с пълен комплект стари, но съвсем запазени мебели, с телевизор и телефон.

Никита лежеше на дивана пред телевизора. На масата пред него имаше чиния с пелмени, два пакета чипс, бутилка бира. В ръката му димеше цигара.

Цялото му внимание беше насочено към екрана. Повтаряха вчерашния репортаж от ресторант „Рубинена звезда“. Показваха преобърнатата маса, шестте трупа до нея, дознателите, които обикалят с линийки и четчици, някакъв оператор, който протоколира всичко. Последва днешният коментар за произшествието. Говореше някакъв полковник на милицията.

— Самоличността на убитите е установена. Те са членове на криминална групировка, занимаваща се с кражби и препродажба на автомобили, основно западни. Единият е бил обявен за издирване по подозрение в убийство…

Ето че го издириха, помисли си Никита. Но, уви, нямаше да могат да го осъдят с цялата строгост на закона.

— Разполагаме с оперативни данни — продължи полковникът, — че се е отличавала с особено груби и цинични методи на действие. Заедно с автомобилите са били отвличани и собствениците им. Те са били жестоко пребивани, често до смърт. Имаме основания да предполагаме, че кървавата касапница в ресторант „Рубинена звезда“ е в резултат на търкания между конкурентни групировки, но е възможно и разчистване на сметки между боса и хората му…

— Знаете ли къде се намира той сега? — попита журналистката.

— Въпросната групировка е оглавявана от двама души. Единият беше убит предния ден, когато убиецът е стрелял от автомобил. Не успяхме да го задържим.

— А другият къде е? Интересно какво мисли той за този инцидент.

— И ние бихме искали да разберем същото. Но за съжаление местонахождението му засега не ни е известно. Изчезнал е веднага щом е научил за случилото се. Обявен е за издирване.