Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Никита присви недоумяващо рамене и протегна ръка към чашата с шампанско. Взе я и погледна към другата — може би тя ще пожелае да се присъедини към него.

— Искаш ли шампанско? — попита я.

Тя отново кимна отрицателно. После изведнъж притихна и рязко се надигна от леглото. Изглеждаше много объркана и изплашена до смърт.

— Остави! — махна с ръка.

Никита никога не би предположил, че слабата й като вейка ръчичка може да бъде толкова силна. Сякаш го удари с полицейска палка през пръстите. Чашата с шампанско полетя от ръката му и падна на килима, но не се счупи. Около нея се образува мокро петно.

— Защо? — погледна я озадачено.

— Не искам — почти шепнешком каза Роза, докато се успокояваше.

— Какво не искаш?

— Не обичам… Не обичам да пия в леглото…

Виж ти, излиза, че била момиче с характер. Може пък да е за хубаво.

— И изобщо…

— Какво изобщо?

— Не искам изобщо да пиеш…

— Да не би шампанското да предизвиква някакви неприятни асоциации за теб?

— Да — кимна му тя. — Освен това те обичам… — Усмихна му се смутено и се притисна към него.

Никита беше напълно погълнат от страстта.

Този път тя му се отдаде сама и той я облада, без да се поколебае. Беше тясна като всяка девственица, но кръв нямаше. Беше й хубаво, но изведнъж усети болка. Той спря веднага и я обсипа с нежни ласки.

Щастливо усмихната, Роза заспа върху гърдите му. Никита вдишваше с упоение обаятелния мирис на косите й. Беше на върха на блаженството.

Вече заспиваше, когато чу подозрително скърцане. Сякаш някой отвори входната врата. Но това бе невъзможно… Макар че би могло да се допусне като възможно, понеже вратата беше обикновена, а бравата — съвсем елементарна.

Младият мъж скочи от леглото и хукна към коридора. Вратата беше отворена. В рамката й се очерта нечий силует. Сигурно беше крадец. Никита веднага зае бойна стойка, но не успя да удари непознатия. Един тежък юмрук полетя към него от хола, удари го странично по главата и той загуби равновесие. Онзи до вратата го ритна в корема, а притаеният в хола го помете с цялата си тежест и го заби в стената.

Нападателите бяха най-малко трима. Повалиха го на пода и го замъкнаха в хола. Нещо метално блесна под лунната светлина. Никита помисли, че е нож. Но бяха белезници. Два чифта — по един на всяка ръка. Приковаха го към радиатора на парното. Включиха лампата и той видя противното лице на Валята.

Да, беше същият онзи бандит. Не беше го виждал никога, но го позна по описанието. Същински Квазимодо с хлътнало лице. Такъв изрод е рядко явление.

Зад него стояха още двама. Входната врата се тръшна, но никой не влезе в хола. Някой мина по коридора, отвори вратата на спалнята. След това всичко утихна.

Валята се приближи до Никита. Изрита го в брадичката и му се усмихна злорадо.

— Ето че се срещнахме накрая, тъпако!

— Как ме намери?

— Ти да не си мислеше, че съм някакъв балък? Не се ли сети, че телефонът на старците ти може да се подслушва. А твоят телефон после лесно може да се научи.

Никита се намръщи с досада. Никога не би предположил, че този изрод може да му изиграе такъв номер.

— Мислиш се за много умен, нали! Мислиш си, че щом си очистил момчетата ми, си най-умният на света.

— Това са глупости. Никого не съм очиствал.

— Да бе, тия ги разправяй на ченгетата. Те може и да ти повярват. На мен тия не ми минават. Спипах те, говедо. Грешката ти е, че дойде с моя форд до кръчмата и тегли куршума в слепоочието на Скелета.

Никита замълча. Какво можеше да каже? Беше в ръцете му. И това не беше обикновен съд, пред който можеш да се оправдаеш.

— Ей, Франзела! — обърна се Валята към един от спътниците си. — Къде изчезна Перчема?

— Запиля се някъде — направи гнусна гримаса онзи и кимна към Никита: — Сигурно клати мадамата му.

Никита изтръпна. Представи си как някаква отрепка с прякор Перчема е притиснал с цялата си тежест нежната и крехка Роза… и даже изстена в пристъп на безсилна ярост.

— Ходи да видиш какво става — нареди Валята на Франзелата.

— А евентуално може ли и аз да се включа?

— Може — великодушно му разреши босът. — Всички могат. Но по ред на номерата.

Той се приближи до Никита, хвана брадичката му с огромната си мощна ръка и впи злобен поглед в очите му.

— Първо ще изклатим мацката ти поотделно, а после групово. А ти ще гледаш!

— А може и на него да му го сложим, а? — гнусно се подсмихна мутрата зад гърба на шефа си и нагло седна на масата с гозбите, набождайки с вилица едно кюфте.