Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— А кой е казал, че трябва да го правиш?

За момент Марта се замисли, а след това заяви:

— Струва ми се, че знам къде е човекът, когото търсиш.

Този тайник беше най-свидната му рожба — не една нощ го гради, вложи в него цялата си душа. И ето че вече имаше къде да събира спестяванията си. Цялата обща каса на групировката му беше тук. Парите и камъчетата бяха на стойност петнадесет милиона долара.

Групировката я създаде той, всичко се вършеше под мъдрото му ръководство, следователно всички пари по право принадлежаха на него. А на останалите… На тях вече не им трябваше нищо.

Кубика премести старата надгробна плоча. Под нея се откри голямата дупка на гроба, от който предварително беше извадил костите на някакъв древен покойник. Гробът беше стар, обрасъл с трева, забравен от всички. Беше най-подходящото място за тайник.

Тъкмо искаше да извади двата огромни куфара от него, когато до съзнанието му стигна сигнал за опасност. Засега беше слаб, но с всяка изминала минута се усилваше.

Изглежда, някой го беше проследил. И вероятно вече го бяха взели на прицел. Трябваше да направи нещо.

Кубика бързо отскочи встрани и в същия момент се чуха няколко изстрела. Куршумите със свистене рикошираха в надгробната плоча, избивайки от нея дребни каменни парченца. Кубика остана цял и невредим и пълзешком продължи да се оттегля зад надгробния паметник.

Куршумите свистяха покрай ушите му и рикошираха със звънтеж, но нито един от тях не го закачи. Успя да се скрие точно навреме. С треперещи ръце извади пистолета от кобура, за да го зареди. Сложи патрона в пълнителя точно в момента, когато нещо тупна в тревата на две крачки от него. Боже, че това беше граната!

Той отскочи встрани, падна по корем. С едната ръка прикри главата си, а другата, с пистолета, мушна под корема си. Последва експлозия. Ударната вълна олюля тялото му, спука му тъпанчетата. Но нито една осколка не го закачи. Гранатата беше РГД-5, или както й казват — пиратка. Виж, ако беше лимонка, отбранителна Ф-1…

Искаше да се надигне от земята, но инстинктът му за самосъхранение го накара да остане легнал. Чу как някой се прокрадва към него. И този някой го държеше на мушка. Всяко невнимателно движение означаваше смърт.

Сашка бе убил Кубика с граната и сега се промъкваше предпазливо към него, за да се увери, че е мъртъв. Тоня внимателно вървеше след него.

Той се спря пред проснатото тяло на бившия й любовник.

— Е, какво гледаш, стреляй! — подкани го нетърпеливо сестра му.

Кубика все още можеше да е жив и следователно — опасен. Един изстрел в главата щеше да ги отърве от него завинаги.

Но Сашка, кой знае защо, се бавеше. Тогава Тоня хвана пистолета и стреля, но не улучи.

Стреля втори път, когато Кубика изведнъж се раздвижи. Той отговори на изстрела й. Пистолетът му беше някъде под него и с грохот избълва куршум, улучвайки Саша в челото.

За сметка на това този път Тоня не направи пропуск. Рани Кубика в крака. Но и той я улучи. Куршумът му прониза лявото й рамо и тя изпусна пистолета.

— Ах ти, гад мръсна! — чу тя яростния му вопъл.

Раненият крак не беше пречка за Кубика, той скочи от земята и се приближи до нея.

Така си и знаеше. Тази кучка Тоня е нагласила всичко. Проследили са го с брат си, стигнали са до съкровището му. Само че ще се хванат за палците!

— Е, какво, кучко, искаше да ме преметнеш, а! — разкрещя се Кубика, побутвайки Тоня.

— Ами аз…

Сега щеше да започне да се оправдава. Да й пикае на оправданията.

— На ти сега, гадино! — каза злобно той и я простреля два пъти.

И двете рани бяха смъртоносни. Безжизненото тяло на Тонка лежеше на земята.

Това беше всичко. Предателите бяха унищожени.

Страшно го болеше глава. Тази кучка го бе ранила.

Но трябваше да превъзмогне болката. Трябваше бързо да прибере всички пари и камъчета от тайника.

Скоро тук ще е бъкано с ченгета. И съкровището му ще остане в земята во век и веков.

Марта не грешеше. До разкривените порти на селското гробище имаше две скъпи коли — джип „Чероки“ и мерцедес шестстотин.

С едната кола бе пристигнал Льончик, с другата — момичето и момчето, които я бяха защитили от този подлец. Кой ли е спечелил битката за парите? Никита беше за момчето и момичето. Но реши да не се намесва в тази борба. Просто премести колата си оттам, остави Марта в нея, а самият той се скри близо до западните коли.

От гробището се чуха няколко изстрела. Гръмна граната. След това пак изстрели. След малко се появи Льончик. Уви, той беше победителят.