Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Усещаше огромен прилив на сили в себе си и те бяха неконтролируеми. Би ги и двамата, докато не се изтощи напълно. Монахинята през цялото време седеше на леглото, беше се свила от ужас и страх в ъгъла. Стана по-ниска и от тревата — нито се вижда, нито се чува. Може би точно заради това Кубика не я удари нито веднъж.

Накрая остави Щурма и сестра му. И двамата бяха в безсъзнание. Нямаше нужда да налага повече безжизнените им тела.

Тогава обърна зверското си лице към монахинята.

— Събличай се, кучко! — кресна й той.

Тя трепереше от страх, но събра смелост да поклати отрицателно глава. Той замахна да я зашлеви, но го спря Хлебарката. За какъв дявол се беше домъкнал сега…

— Защо? — попита го просто той.

Ръката на Кубика увисна във въздуха.

— Така трябва! — подхвърли той през рамо.

— Недей. И без това си загазил достатъчно. — В гласа на Хлебарката се усещаха нотки на упрек.

— А тебе какво те засяга!

— Нали ти казах, не я закачай. Виждаш ли, и Щурма се застъпи за нея. И другите момчета могат да се вдигнат срещу теб. Недей. Спри се!

Проклетата монахиня! И Щурма я защитава. И Хлебарката даже… Кубика беше достатъчно благоразумен, за да осъзнае нестабилността на положението си.

Момчетата му бяха готови да го последват навсякъде и да убият когото и да било, а сега се оказваше, че някаква си нещастна монахиня е способна да събуди такива необясними чувства у тях.

Кубика не искаше да признава грешката си.

Кой знае какво щеше да се случи след това, ако Хлебарката не му беше казал:

— Хайде, да вървим. Секса дойде. Носи информация от полицията.

Хлебарката му подхвърли идея, която можеше да го измъкне от сложната ситуация. И той се хвана за нея — остави монахинята, Щурма и сестра му. От външната страна на вратата имаше ключ. Кубика заключи и го прибра в джоба си.

Тоня дойде на себе си от ласкавото докосване на нечии нежни меки ръце. Тя отвори очи и видя пред себе си красивото лице на младата монахиня.

Да, момичето беше много красиво. Нищо чудно, че Сашка се е застъпил за нея. Тоня ненавиждаше красивите момичета. Но монахинята, кой знае защо, не предизвика враждебни чувства у нея. Тя излъчваше някаква особена кротост и топлота. Наистина беше свято същество.

Но нали и Тоня можеше да е като нея. Тя всъщност не беше лошо момиче, но Кубика — като същински сатана — я бе отклонил от правия път. Проклет да е дано този мерзавец!

Беше я пребил жестоко. Но защо лицето не я болеше? Дали защото ръцете на монахинята притежаваха някаква особена сила и изцеляваха болката…

Пред очите на Тоня монахинята свести брат й. Облекчи и неговите болки.

След като реши, че е изпълнила мисията си, тя пак отиде на леглото и се сви в ъгъла.

— Благодаря ти! — благодари й искрено Сашка.

— Не, аз ви благодаря — изчурулика божията невеста с нежното си гласче.

— Ненавиждам тази гадина! — сви юмруци брат й.

— Животно! — съгласи се Тоня.

Тя се надигна от пода, разходи се из стаята — май можеше да ходи. Приближи се до вратата. Беше заключена.

— Можеш ли да станеш? — попита брат си.

— Разбира се, но искам да полежа поне две минутки…

— Не две минутки, поне два часа трябва да лежите — обади се монахинята. — Имате сериозна травма на крака. Но ще ви мине…

— Ще му мине — повтори Тоня.

За момент в стаята настъпи пълна тишина. Монахинята сякаш потъна в тази тишина и се сля с нея. Сякаш престана да съществува.

— Трябва да се махнем от този мръсник — каза Сашка.

— Къде ще отидем?

— Ами където и да е… В чужбина например. Ще му приберем парите и ще офейкаме зад граница. С неговите милиони няма да умрем от глад там.

— За какви милиони говориш? — не го разбра Тоня.

— За тези, които Кубика крие от нас.

— А ти знаеш къде ги крие, така ли?

— Знам. Всичко знам.

— И къде?

— В село Куряево, на гробищата, има там един гроб…

— Сериозно ли говориш?

Кубика май му бе контузил сериозно главата и сега брат й бълнуваше… Или наистина знаеше тайната му. А сега бе просто в такова състояние, че не се страхуваше да я разкрие.

— Трябва да бягате оттук — неочаквано каза монахинята.

Сякаш някаква неведома сила я свали бързо и меко на пода.

— Вратата е заключена — поклати глава Тонка.

— Не е трудно да я отворим.

Тя се наведе над Сашка, пъхна ръка под якето му и извади пистолета му — китайски, безшумен, тип 67. Хубава играчка — така казваше брат й, когато се хвалеше с него.

— Остави пистолета — опита се да й нареди Тоня.