Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— И аз…

Никита хвана Марта за ръка и внимателно я изведе от апартамента. Предпазливо спря за миг на площадката отпред. Ослуша се. Като че ли беше спокойно. Чак след това я заведе в съседния апартамент, в който живееше напоследък. Заключи вратата след себе си.

— Марта!

— Никита!

Кубика не можеше да повярва на ушите си.

Седеше в мерцедеса си. Зад волана беше Секса. Отпред вдясно — Кучето. Колата беше спряла в двора на блока, в който живееше помиярът на име Никита.

Само преди малко Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата и Щепсела влязоха във входа с онази глупава монахиня.

В джоба на Хлебарката имаше „бръмбар“ и Кубика имаше възможност да контролира ситуацията, без да излиза от колата.

Всичко стана толкова бързо и неочаквано. Момчетата нахлуха в апартамента на Никита, а след това нещо съвсем тихо изпука. После се чу гласът на копелето Никита: „Какво искате“.

Само след минути от входа изскочиха трима кавказци. Очите им ще изскочат от ужас, а на единия панталоните му увиснали на задника — все едно е напълнил гащите. Кучето реагира на секундата и отиде при тях.

— Леле, леле! Всичко, абсолютно всичко очистиха!

Не можа да разбере нищо друго от тях. Кавказците го избутаха настрана, скочиха в шестицата си и изчезнаха.

Но в същия момент Кубика чу някакви гласове през „бръмбара“. „Никита…“ — Монахинята го позна. „Милата ми…“ — Онзи изрод явно тръгна да я прегръща.

Да му се не види! Това говедо пак го бе прецакало. Убило бе четирима от най-добрите му бойци!

— Да отидем ли и ние? — попита Кучето.

— Къде? — не го разбра веднага Кубика.

— Ами да го довършим този Никита.

— Вие със Секса ли?

Честно казано, можеше да ги изпрати да му видят сметката. Но току–виж, той им види сметката. А те бяха последните му бойци. Други вече нямаше. Освен Щурма. Но и той, гадината, беше предател. А и Тоня. И тя трябваше да умре…

Преди да излезе, ги беше натикал в мазето при Антон и Елдар. Време беше да се отърве от тях.

И изобщо, време беше да се отърве от всички!

— Ще направим така… — реши Кубика. — Ти, Куче, и ти, Секс, отивате в къщата. Убивате Щурма, Тонка и двамата балъци…

— Няма проблем.

— После ще се свържете с Гената и Лопатата. И заедно с тях ще ме чакате там. Аз ще дойда скоро.

Скоро — демек никога. Край, вече не го интересуваше никакъв бизнес. Бе загубил всичките си момчета, а това не беше добър знак. Предупреждение свише явно. Трябваше вече да излиза от играта.

Аварийният изход винаги трябваше да е готов за бягство, подобно на запасните люкове в подводниците. Кубика знаеше какво трябва да направи — да замине в чужбина. Само че нямаше банкова сметка там. Затова щеше се наложи да тръгне на път с всичките си пари и ценности. А такива имаше много. Страшно много. До края на живота си не можеше да ги изхарчи.

Кубика изпрати Кучето и Секса с изоставената кола на Хлебарката. А самият той седна зад волана на мерцедеса и потегли към съкровищата си.

Щурма успя да се извърти и да извие тялото си така, че да се промуши през завързаните си ръце. Сега ръцете му бяха завързани отпред.

В мазето беше тъмно и нямаше никого. Само Тоня беше до него и двамата балъци бизнесмени. Но те вече не реагираха на нищо. Бяха се смирили със съдбата си.

Щурма отдавна знаеше старата житейска истина, че който се примирява с ударите на съдбата, загива. А той нямаше намерение да се примирява и нямаше да загине.

От стената до него се подаваше метален профил с остри ъгли. Той се извъртя и допълзя до него, опита се да разреже въжетата на ръбовете му. След много мъки и усилия успя. С краката беше по-лесно. Намери една стъклена бутилка, счупи я и с острите й краища преряза въжето.

Освободи и Тоня. Само че тя даже не успя да му благодари за това. Откъм входната врата се чуха стъпки. Щурма бързо и тихо се скри зад ъгъла до вратата. И когато Секса влезе в мазето, го удари с юмрук в слепоочието. След това скочи върху него, стисна го здраво с двете ръце. Чу се изпукване на шийни прешлени. Заедно с тялото на земята падна и нещо метално. Пистолет!

— Секс, какво става там долу? — В мазето слизаше Кучето.

Щурма го посрещна с два изстрела в гърдите и главата. Кучето отлетя на онзи свят.

С това завърши всичко. Вече бяха свободни. Само че Щурма не го разбра веднага. Първо претърси цялата къща, после двора. Не откри никого. Видя само джипа „Чероки“, с който бяха дошли Секса и Кучето.

Нямаше го нито Кубика, нито момчетата.