Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Кубика отиде в стаята си. Тя беше най-голяма в цялата къща. Но за сметка на това беше най-мръсна и разхвърляна, с паяжини по ъглите, а и мебелите не бяха читави. Добре поне, че Тонка беше тук. А накъде без нея. Тя му беше като пътна чанта, навсякъде беше с него.

Тонка стоеше до прозореца. Изглеждаше като бизнес дама в елегантния си костюм с панталон за около хиляда долара. Ухаеше приятно на скъп френски парфюм.

— Какво, май не можеш да се спреш — попита го, без да се обръща към него.

— Не те разбрах. Какво ти става? — намръщи се Кубика.

— Добре де, знам, че мислиш с онази си работа и се заглеждаш по всяка втора. Мина през всичките ония кучки, уж фотомодели. Хубаво, да беше продължил с тях, и без това сами си го търсеха. Но как можа да хвърлиш око на монахиня! Имаш ли акъл изобщо?

— Ей, какво, да не сте се наговорили всички?

— Кои сме тези всички?

— Ами, Хлебарката и той ми чете морал. Сега пък ти.

— Не пипай монахинята. Грехота е, свята жена е.

— Абе да им го начукам аз на всичките светици.

— Точно така, способен си да оскверниш всичко свято с оная си работа!

— Що не млъкнеш, а!

Тонка се обърна ядосано и впи злобен поглед в него.

— Не съм ти някоя курва, разбра ли! Да не си посмял повече да ми говориш така!

— Смея, и още как!

Прекалено много си позволяваше нещо мадамата. Загубила беше всякакво чувство за мярка. Как да не й дадеш урок на такава?

Кубика се приближи до нея. Усмихна й се ехидно и със сила я шамароса през лицето. Тя загуби равновесие, полетя назад към стената и се просна на пода. Той отново се приближи до нея и искаше да я изрита, но премисли. Наведе се, сграбчи я грубо за косата и започна да я влачи по пода. Тонка пищеше от болка и сипеше проклятия, но той не я слушаше. Слушаше само себе си.

— Ти си една никаквица! Мръсница! Просто парцал! — крещеше като обезумял. — Ако искам, мога да избърша пода с тебе. Ако искам… — Изведнъж спря, настъпи я и я погледна замислено. Устните му се изкривиха в демонична усмивка.

— Ако искам, мога да те хвърля на тълпата. Да ти се изредят един след друг всичките момчета… Пу! — Кубика злобно се изплю върху смазаната и унизена жена и излезе от стаята.

Можеше да я накаже още сега, да насъска момчетата, те с радост биха я оправили във всички дупки. Всъщност не! Щурма й беше роден брат. Ще вземе да се разсърди. А сега всеки боец му беше ценен. Добре де, да върви по дяволите тази кучка. Трябваше да се заеме с монахинята. Беше омагьосан от тази жена. Тя направо го подлудяваше.

В стаята при монахинята беше Щурма. Здраво момче, със самочувствие. Случвало се бе да се репчи излишно, да се прави на голям тежкар. Но иначе бе свястно момче и бе проверен на практика. Сега охраняваше монахинята. За него, за боса си я пазеше.

— Тръгвай, вече не ми трябваш. — Кубика му посочи вратата. Демек, омитай се.

— Какво мислиш да правиш с нея? — попита го Щурма неочаквано нагло.

— Как какво — ухили му се ехидно Кубика. — Ще я изчукам. А ти какво, да нямаш нещо против?

— Имам! — отсече Щурма.

Кубика усети как кръвта започна да пулсира в слепоочията му от наглото поведение на този сополанко.

— Какво каза?!

Яростта му нарастваше с всяка изминала минута, обливаше го на вълни и ставаше все по-взривоопасна.

— Това, който чу! Няма да я пипнеш и с пръст! — Щурма застана пред монахинята, прикривайки я с широката си гръд.

А тя се радваше. Е, как няма да се радва, нали се намери герой, който да я защити…

— Сам си го изпроси, помияр такъв! — Кубика не можа да сдържи гнева си и го сграбчи за дрехите.

Но с един мощен удар в слънчевия сплит Щурма тутакси блокира дишането му, накара го да разтвори ръце и да го пусне. И начаса го млатна с отворена длан в ченето. Кубика загуби равновесие и полетя към вратата.

Все пак Щурма не беше като смотаната си сестра.

— Правилно, брат ми! — чу Кубика зад гърба си.

Обърна се и видя Тонка. Свестила се беше гадината, дошла беше да гледа как братленцето й му прави стойки тука.

Нищо, сега щяха да видят те едни стойки.

Извън себе си от ярост, Кубика скочи на крака, стрелна се към Тоня, сграбчи я, вдигна я на ръце и я метна върху Щурма. Онзи не очакваше такъв обрат на събитията, стъписа се, опита се да смекчи падането на сестра си и изпусна от поглед Кубика. А той вече се готвеше за атака — затича се към Щурма, помете го с цялата си тежест и го повали на земята. Започна яростно да го налага с юмруци по лицето — счупи му носа, изби му няколко зъба, направи му мозъка на пихтия. А след това започна да го рита злобно и от време на време удряше по някой ритник и на Тонка.