Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Кубика не се бе паникьосал, не. Просто заряза Маша, взе телохранителите си и излязоха от клуба. Беше решил да вдигне всичките си момчета на крак, но по пътя научи, че онова нагло копеле пак се е върнало в клуба и се е затворило в кабинета му с Маша. Наложи се да се върнат обратно. Той остана с Кучето, а при момчето изпрати Льовата и Дворянина.

Свършиха си работата както трябва. Първо хванаха Антон, после се качиха с него в кабинета. Но момчето се усетило, че има нещо гнило, и не им отворило вратата. Дворянина я направил на решето с узито си, но, уви, куршумите пронизали Маша, а онова говедо се измъкнало.

Дворянина и Льовата хукнаха да го гонят. Но не успяха да го стигнат, само си изпросиха куршумите — по два на всеки. Момчето още веднъж доказа професионализма си.

Беше оставил якето си на Маша. Но в него нямаше нищо — нито паспорт, нито визитка. С една дума, не успяха да разберат къде живее това копеле.

Антон и Елдар също не знаеха. Но Кубика за всеки случай ги закачи на две куки с главата надолу.

Още тогава Антон му каза, че това момче — Никита се казвал — имало връзки и при ченгетата, и при мутрите. Всичко беше възможно… А Кубика, за съжаление, не можеше да се похвали със същото.

Може пък Никита да блъфира. Но за всеки случай Кубика реши да се махне от клуба и да се установи в дома си. Взе и бойците си.

Само че момчетата, които му бяха останали, вече се брояха на пръсти. Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата и Секса бяха от старата гвардия, Кучето, Щепсела, Щурма дойдоха в групировката малко по-късно. Всички се бяха доказали на практика.

Но виж, Гената и Лопатата бяха от най-новите. Тепърва имаше да доказват, че са добри бойци. Затова Кубика не ги взе със себе си и ги остави да наглеждат клуба. Трябваше да довършат започнатото от него — да съберат онези двадесет момичета, които минаха конкурса, и да ги изпратят чрез туристическа агенция в чужбина. Там имаше кой да ги посрещне. В чужбина всичко беше уредено.

Не беше лесна задачата им, но Гената и Лопатата щяха да се справят с това. Ако разбира се, никой не им попречи… А единственият, който можеше да им попречи, беше онова копеле на име Никита. Прекалено нагло момче. Можеше пак да се появи в клуба. Но там стоеше на пост една скромна лада седмица с тъмни стъкла. В нея дежуреха Търговеца и Пукотевицата. Причакваха Никита. Имаха една снайперистка винтовка и веднага, щом се явеше, щяха да го очистят. И автомати имаха. Можеха да го направят на решето…

Имаше и друг вариант. Да научат къде живее и да му видят сметката там. Точно затова тези двамата — Антон и Елдар — сега висяха, окачени надолу с главата, в мазето на Кубика. Стига толкова са се правили на господари във „Феерия“. И без това само оплескаха нещата. Затова щеше да се наложи да ги премахнат. Но първо трябваше да изтръгнат от тях цялата истина.

Кубика седеше пред тях на обикновена табуретка. Беше страшно напушен — състояние, в което подобни неудобства изобщо не могат да му направят впечатление. Още по-малко го интересуваше как се чувстват Антон и Елдар в момента.

— Е, какво, сетихте ли се, дебили, къде можем да намерим вашето приятелче? — попита Секса.

Той стоеше пред пленниците с камшик в ръка. И от време на време ги шибваше с него по главата и гърба.

Антон и Елдар мълчаха. Лицата им бяха червени от прилива на кръв в главата. Може и езиците им да бяха отекли вече. Сигурно не можеха да говорят. А ако беше така, значи скоро щяха да хвърлят топа. Ами да вървят по дяволите тогава!

Но не, още можеха да говорят.

— Никита беше с кола — с голямо усилие каза Антон. — С нея ли ви избяга?

Честно казано, това говедо им избяга без кола. Поне не бяха забелязали да се е мяркал на паркинга пред клуба. Освен това от сутринта до паркинга стояха хората на Кубика. Ако се върне за колата си… Но засега нямаше никакви новини за него.

— Каква кола кара?

— Бяла лада осмица.

— С какъв номер е?

— Откъде да знам — започна да хрипти и да се дави Антон.

Кубика погледна Секса многозначително. Онзи веднага разбра какво иска да му каже и изтича по стълбите нагоре към първия етаж на къщата. Върна се след около пет минути.

— Вярно е, има една лада осмица на паркинга. Пукотевицата лично я е огледал.

— Нали знаеш какво да правиш?

— Изненада под двигателя?

— По принцип няма да е лошо.

Да, Секса беше прав, нямаше да е зле да заложат взрив под колата. Но това не беше най-важното сега.

— С една дума, прави каквото искаш, но проучи колата по номера, разбери на чие име е регистрирана.