Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Отвори де, Никита! — чукането по вратата се усили.

— Аха, ей сега…

Тъкмо каза това, и вратата беше надупчена с дълъг скорострелен картечен откос.

Изстрелите не се чуха — явно автоматът или картечният пистолет беше със заглушител. Чу се само как дървената врата изпука и как профучаха няколко куршума.

Но нито един от тях не улучи Никита. Добре направи, че отиде до прозореца.

— Маша! — викна той изведнъж.

Момичето не можеше да му отговори — бавно се свлече на пода. В оцъклените й очи се четеше ужас, ръцете й бяха протегнати безпомощно към него. Но той вече не можеше да й помогне. Две червени петна се разширяваха в областта на сърцето и корема й.

Никита никога нямаше да забрави ужаса в очите й.

— Помияри!!! — изтръгна се от него.

Но злобата не размъти разсъдъка му. Много добре осъзнаваше, че сега не му е нито времето, нито мястото да встъпва в конфликт с мръсниците от другата страна на вратата.

Той сграбчи креслото, метна го към прозореца, проби огромна дупка в него и скочи в залата на ресторанта. Приземи се меко на крака, като пружина отскочи нагоре и хукна към една врата, от която точно в този момент излизаше сервитьор с бавна и важна стъпка.

Както се беше засилил, го блъсна встрани заедно с таблата. Чу се трясък на счупени чинии и ругатни. Но му беше все едно.

Продължи да тича по коридора между помощните помещения на ресторанта. На изхода го пресрещна един бабаит. Но не беше от хората на Льончик — беше охранител от фирмата на Антон и Елдар.

— Стой! — опита се той да спре беглеца.

— Съжалявам! — отговори му Никита и му вкара едно кроше между веждите. Ударът беше доста силен и момчето падна в несвяст. А Никита изскочи на двора.

Портата беше затворена, а над нея имаше бодлива тел. Но можеше да се мине през нея. Дали щеше да успее?

Интуицията го накара да се скрие в една ниша в стената зад купчина с касетки. Пред вратата на задния двор имаше лампа, но светлината не достигаше насам. Никита стоеше в тъмнината. А тя, както е известно, е пръв приятел на хулиганите.

Не мина и минута и се чуха тежки стъпки. О изхода летяха двама бабаити, облечени с официални черни костюми. Физиономиите им — изкривени от злоба, в ръцете им — пушки-помпи „Узи“.

— Мислиш ли, че е офейкал? — попита единият.

— Че кой го знае, говедото!

— Може да е тук! — Бабаитът кимна точно към нишата, в която се беше скрил.

Всичко се случи за секунди. Никита трябваше да мисли много бързо какво да направи.

— Тук съм! — викна им той.

С това накара враговете си да се стъписат, спечели ценни секунди. И тутакси натисна спусъка.

Онези също бяха готови да стрелят, но Никита ги изпревари за части от секундата. Двамата коленичиха пред родната земя. Завинаги.

Никита хвърли пистолета, прекоси двора, обърна се към портата, затича се и със засилка прескочи оградата. Бодливата тел само го одраска по ръката. Добре че беше с ръкавици, иначе щеше да остави кръв върху нея.

Кубика беше извън себе си.

Невероятно, но факт — някакъв глупак беше убил за един ден четирима от най-добрите му бойци.

Предния ден се бе забавлявал с Маша. Охраняваха го трима от верните му телохранители. Льовата и Кучето стояха пред входа на кабинета му, а Дворянина обикаляше клуба. И съвсем случайно мернал отдалече онова същото момче, дето разкраси физиономията на Френския. Проследил го и видял Антон да го води в кабинета си. Станало му интересно. Спрял се пред вратата и подслушал разговора им. И неволно разбрал за заговора срещу Кубика. Нахаканото момче се заканвало да го ликвидира. Искало и дял от бизнеса на Антон, но Дворянина не обърнал внимание на това. Виж, за чистката обаче надал ухо.

А после тотално оплескал всичко. Вместо да види на място сметката на момчето заради приказките му — и на Антон можеше да му прочете присъда, загубата нямаше да е голяма, — той се обади на Кубика. Така и така, казва, появи се някакъв отракан тип тука, иска да отърве собствениците на клуба от нашата опека.

Докато Дворянина му се обади, докато му докладва, онези двамата си плюли на петите. Отишли при Елдар. Наложи се спешно да вдига на крак Френския. Той веднага разбра какво се иска от него и моментално тръгна с Моряка към посочения адрес.

Само че момчето вече ги причаквало там и набързо ги очистило и двамата. Явно беше професионалист, личеше си. Професионален убиец. Даже хвърлил пистолета върху труповете.

Щепсела беше закарал Френския и Моряка до мястото. Той веднага схванал каква е работата. Видял как момчето и Антон излизат от входа и се качват в някаква кола. Заминали си, а той веднага хукнал в блока. Видял двата трупа и моментално се обадил на Кубика. Да, весело си прекараха тази нощ.