Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Един наш приятел… — неспокойно започна да се върти на стола си Елдар. — Учехме заедно в института.

— А как влезе тук? — попита бабаитът, снишавайки зловещо глас.

— Ами с краката, как иначе.

— Абе не ми се прави на много умен, тарикат с тарикат! Кой те пусна?

— Влязох през балкона — призна си Никита.

— През какъв балкон?

— Ами отвори си очите малко.

Никита стана от мястото си, приближи се до бабаита, избута го от вратата и му посочи към края на коридора.

— Там има аварийна стълба. Качих се по нея. Дай три долара сега.

— К’во казааа! — подвикна онзи, шокиран от наглостта му.

— Дължиш ми три долара — невъзмутимо повтори Никита. — За ценната информация. И още пет долара за съвета.

— Ти к’ви ги дрънкаш, бе! За к’ъв съвет?

— Ами трябва да сложите решетки на прозорците. Времената са лоши, може Батман да ви изненада.

— Абе к’ъв Батман, бе, мамка му!

— Това е един отмъстител с крила. На всичките говеда тука ще ви направи топките на кайма.

— Е, не, прекали вече!

Бабаитът изрева и го сграбчи за яката на якето.

Но сам се оказа в хватката на Никита. Той извъртя ръката му зад гърба, отблъсна го от себе си с ритник и го засили с втори шут.

Онзи полетя на три метра по коридора. След малко се надигна и се извърна рязко — кървясалите му от ярост и злоба очи се оцъклиха налудничаво. Той сви юмруци, вдигна ги на нивото на гърдите си и се юрна в атака.

Коридорът беше доста тесен за каквито и да било маневри. Затова Никита посрещна удара с удар. Той подскочи и изхвърли крак напред. Юмрукът на бабаита не улучи, Никита обаче го стигна и красиво му вряза една пета в челюстта. След което, без да му дава да се опомни, го засипа със серия крошета в главата.

Онзи се сгромоляса на пода почти в безсъзнание. Виеше от болка и тръскаше глава в опити да се съвземе.

Никита се приближи до него и мушна ръка под сакото му. Точно така, имаше пистолет. Мощно оръжие — израелски „Дезърт игл“, с калибър почти тринадесет милиметра.

Той извади пълнителя и го прибра в джоба си. Пушкалото даде на Антон, който наблюдаваше облещен цялата сцена.

— Върни му патлака на това говедо. Но после. Е, хайде, останете си със здраве, момчета!

Никита тръгна по коридора към вратата на балкона и я отвори. Антон и Елдар го изпратиха с недоумяващи и възхитени погледи.

— Да, между другото, ще се видим пак — каза им той и изчезна като дим.

Кубика седеше в мекото уютно кресло зад панорамното стъкло, от което се виждаше цялата зала. На сцената всеки момент трябваше да излязат момичетата. Трябваше да избере с коя да преспи днес. А може пък и с две наведнъж…

Хлебарката беше прав. Този клуб беше цяло съкровище. Собствениците бяха абсолютни балъци. Трепереха от страх пред него. Пълзяха в краката му като влечуги. Всяка негова дума беше закон за тях.

Вземаше им само петнадесет процента от печалбата. Само… Но за сметка на това през деня цялото им заведение беше на негово разположение. В залата на дискотеката се провеждаше конкурсът за красота, а в ресторанта момичетата чакаха да им дойде редът. Там им сервираха питиета и мезета, един вид шведска маса. Всичко беше за сметка на заведението, разбира се.

Бяха пуснали стандартна обява. Така и така, търсят се момичета за работа като фотомодели в чужбина. И се стекоха тълпи от желаещи. Имаше всякакви — красиви и грозни, развратни и не чак толкова. Всичко живо се юрна към „Феерия“ да си опита късмета. Ще извадят късмет те…

Преди три дни Кубика бе изпълнил първата поръчка. Първата партида „фотомодели“ бе заминала за чужбина съвсем легално — бяха само пет момичета. Всички бяха попаднали в ръцете на някакъв предприемач от Турция. Веднага ги закарали в планината. Уж в тайно киностудио. Щяха да станат едни порнозвезди, и още как!

Мадамите бяха много красиви. Затова предприемачът бе платил доста тлъста сума за тях — по тридесет хиляди долара за всяка. Чистата печалба от цялата работа беше около сто бона в зелено. Отлично.

Кубика бе получил първите си поръчки. Щеше да има и още. Търсенето на рускини на черния пазар за бели робини беше доста голямо. Щеше да направи милиони от тези глупачки, които драпаха със зъби и нокти да станат известни. И щяха да станат — едни щяха да станат известни порнозвезди, други — известни проститутки в някой нелегален бордей, а трети ще бъдат изядени за закуска от някой известен канибал от Африка…

Скоро щяха да изпратят зад граница още една партида момичета. Засега малка — десет-петнадесет мацки. В нея трябваше да влязат най-хубавите, най-достойните. Върху устните на Кубика заигра подла и самодоволна усмивчица.