Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Той се хвърли на земята, плъзгайки се по задник по мраморния под, когато куршумът изсвири над главата му. Блъсна с подметките на обувките си нападателя и го събори. Пистолетът отхвръкна от ръката му. Борн се претърколи и стовари коляното си в брадичката на стрелеца. Тялото на човека се отпусна.

Непосредствено зад ъгъла по коридора отекнаха гласове. Като се изправи на крака, Борн грабна пистолета, извлече стрелеца през задната врата надолу по стъпалата и го положи зад един гъст чемширен плет. Прибра пистолета в джоба си и продължи да върви с нормален ход по университетските алеи. Мина покрай група студенти, които се смееха и разговаряха, и покрай един навъсен професор, задъхал се, защото закъсняваше за следващата си лекция. После излезе на улица „Сейнт Джайлс“. Типично по английски следобедът стана мрачен. Над канавките и фасадите на магазините задуха студен вятър. Хората вървяха с наведени глави и с раменете напред, бързайки като лодки, спасяващи се от наближаваща буря. Както винаги, Борн се смеси с тълпата и побърза към колата си.

— Върви — каза Мойра, когато я изведоха от реанимацията и дойде напълно в съзнание.

Сорая поклати глава.

— Няма да те изоставя.

— Най-лошото вече се случи — каза напълно основателно Мойра. — Вече няма какво да правиш тук.

— Не трябва да си сама — настоя Сорая.

— Ти също. Все още си с Аркадин.

Сорая тъжно се усмихна, защото всичко, което беше каза Мойра, беше вярно.

— И все пак…

— Все пак — каза Мойра — ще дойде някой, който да се грижи за мен, някой, който ме обича.

Сорая беше леко изненадана.

— Джейсън ли? Джейсън ли ще дойде?

Мойра се усмихна. Вече се беше унесла в сън.

Сорая намери Аркадин, който я чакаше. Но първо трябваше да поговори с младия неврохирург, който по свой начин беше оптимист в прогнозата си.

— Главното в случаи като този, при които става дума за нерви и сухожилия, е колко бързо пациентът ще получи медицинска помощ. — Говореше официално, като каталунец, а не като мексиканец. — В това отношение приятелката ви има изключителен късмет. — Той потупа дланта си с другата ръка. — Ала раната беше по-скоро замърсена, отколкото чиста. Освен това предметът, с който е била порязана, не е бил чист. Поради това процедурата продължи по-дълго и беше по-деликатна и по-сложна, отколкото би могла да бъде при други обстоятелства. Това, че ме извикахте, също е късмет. Не го казвам, за да се самоизтъквам. Всъщност тук беше поставен своеобразен рекорд. Никой друг не би успял да извърши процедурата, без да оплеска или да пропусне нещо.

Сорая въздъхна с облекчение.

— Значи тя ще се оправи.

— Естествено, че ще се оправи — каза неврохирургът. — С подходящ курс по рехабилитация и физиотерапия.

Една мрачна мисъл накара сърцето на Сорая да се свие.

— Ще може да върви нормално, нали? Искам да кажа, без да накуцва.

Неврохирургът поклати глава.

— При едно дете, чиито сухожилия са много по-еластични, това би могло да стане. Обаче при възрастен тази еластичност, или по-скоро голяма част от нея, се е загубила. Не, не, тя ще накуцва. Колко забележимо ще бъде накуцването зависи изцяло от рехабилитацията. И, разбира се, от волята й да се приспособи.

Сорая се замисли за момент.

— Тя знае ли всичко това?

— Попита ме и аз й го казах. Така е по-добре, повярвайте ми. Мозъкът има нужда от повече време, за да се адаптира, отколкото тялото.

— Сега ще можем ли да се махнем от тук? — попита Аркадин, когато неврохирургът изчезна надолу по коридора.

Сорая му хвърли смразяващ поглед, мина покрай него, прекоси пълното с хора фоайе и излезе на улицата. Пуерто Пенаско й се стори странен, сякаш го виждаше насън. Беше й толкова непознат, като че ли се намираше в някоя долина на Бутан. Тя се загледа в хората, които минаваха бавно покрай нея, като да бяха сомнамбули. Видя чертите им на ацтеки, микстеки и олмеки и си спомни за туптящите сърца, изтръгвани от гърдите на живите жертви. Почувства се така, сякаш беше покрита със съсирила се кръв. Искаше да избяга, но се чувстваше като парализирана, като прикована към мястото си от ръцете на мъртвите жертви, заровени под земята.

После усети Аркадин близо до себе си и потръпна, сякаш преминаваше от един кошмар в друг. Запита се как би могла да издържи да бъде близо до него, да разговаря с него след това, което беше сторил на Мойра. Ако беше показал поне мъничко угризение, може би тя щеше да се почувства по-различно. Обаче единственото, което той каза, бе: „Тя е враг.“ Което, разбира се, означаваше, че и тя е враг и същото, а и по-лошо нещо може да се случи и на нея.