Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Борн седеше в единственото отворено в този час кафене, чиито пластмасови столове и маси бяха осветени от бледата светлина на флуоресцентните лампи, и отпиваше от прекалено препеченото кафе с вкус на пепел, когато дон Фернандо Херера се появи. Приближи се и седна без покана и без да поздрави.

— Съжалявам за загубата ви — рече Борн.

Дон Фернандо не каза нищо.

Седеше някак вглъбен, облечен в красивия си костюм, и изглеждаше състарен в сравнение с последния път, когато Борн го видя, макар да беше изминала само седмица. Гледаше разсеяно към багажа, струпан пред витрината на един магазин в отсрещния край на чакалнята.

— Как ме намерихте? — попита Борн.

— Предположих, че ще се отправите към Маракеш — каза той, обръщайки се рязко към Борн. — Защо убихте сина ми? Той само се опитваше да ви помогне, както го бях помолил.

— Не съм го убивал, дон Фернандо — отвърна Борн и в същия миг усети от вътрешната страна на бедрото си опряното острие на нож. — Мислите ли, че това е разумно?

— Изобщо не ме интересува дали е разумно, млади човече. — Очите на дон Фернандо бяха бледи, насълзени, изпълнени с болка. — Сега съм само баща, който скърби за сина си. Това е всичко, това е целият живот, все още останал в старото ми тяло.

— Никога не бих посегнал на Диего — каза Борн. — Мисля, че го знаете.

— Не може да е друг, освен вас. — Гласът на дон Диего, макар и тих, беше като вик от болка и мъка. — Предателство, предателство! — Той поклати глава. — Единствената друга възможност е Отавио Морено. Той ми е кръщелник. Никога не би посегнал на Диего.

Борн седеше, без да мърда, усещаше как кръвта се стича на тънка струйка по крака му. Можеше в същия миг да прекрати всичко това, но предпочете да остави ситуацията да се развие сама, защото един насилствен край нямаше да му е от полза. Много обичаше дон Диего и не би могъл да вдигне и пръст срещу него.

— Въпреки това Отавио наръга с нож Диего — каза той.

— Лъжи! — Старият човек трепереше. — Каква причина би могъл…?

— „Северий Домна“.

Дон Херера моментално примигна. На дясната му буза заигра тик.

— Какви ги говорите?

— Предполагам, че сте чували за „Северий Домна“.

Старият човек кимна.

— През годините съм кръстосвал сабя с няколко техни членове.

Това заинтересува много Борн. Сега беше още по-доволен, че предпочете да не реагира.

— У мен има нещо, което „Северий Домна“ иска — каза Борн. — По някакъв начин един от тях се е добрал до Диего. Задачата му е била да ме заведе във „Веспър Клъб“, където ме очакваха. Отавио разбрал това. Може да е действал прибързано, но той ме защити, уверявам ви.

— Вие двамата познавате ли се?

— Познавахме се — рече Борн. — Вчера той умря.

Лицето на стария човек стана сурово.

— Как?

— Беше застрелян от човек, който работи за Джалал Есай.

Дон Херера рязко извърна глава. По бузите му се появиха признаци на живот.

— Есай ли?

— Той иска същото, каквото и „Северий Домна“.

— Вече не е с тях, така ли?

— Не. — Борн почувства как острието на ножа бавно се отдръпна.

— Приемете моите искрени извинения — каза старият човек.

— Знам, че сигурно сте се гордеели с Диего.

Известно време дон Херера не каза нищо. Борн махна на келнера и поръча две кафета. Когато поставиха чинийка и чаша пред дон Херера, той разбърка в нея малко захар, отпи и примигна, усетил вкуса.

— Нямам търпение да се върна в Севиля. — Вгледа се втренчено в Борн. — Преди да си тръгнете, трябва да ви кажа нещо. Държах Отавио Морено в ръцете си, когато посещавах майка му. Казва се Танирт и живее в Тинерир. — Той замълча за момент. Погледът му се беше прояснил и той отново бе предишният дон Херера. — Нали натам сте се отправили?

Борн кимна.

— Бъдете много внимателен, сеньор. Тинерир е пъпната връв на „Северий Домна“. Организацията се е родила тъкмо там, там се е разраснала първоначално благодарение на фамилията на Джалал Есай. Обаче в нея настъпи разцепление, когато братът на Джалал обърна гръб на „Северий Домна“, отдели семейството си и се премести в Бали.

Това трябва да е бил бащата на Холи — каза си Борн.

— Бенджамин Ел-Ариан, чиято фамилия завиждаше на властта на семейството на Есай, се възползва от разцеплението, за да спечели влияние. Доколкото знам, от няколко години той е лидер на „Северий Домна“.

— Значи става въпрос за тотална война между Есай и Ел-Ариан.

Дон Фернандо кимна.

— От това, което съм успял да науча, „Северий Домна“ не прощават, когато някой напусне организацията. Там с кръв се влиза и с кръв се излиза. — Той допи кафето си. — Но да се върнем на Танирт. Познавам я от дълго време. В много отношения тя е жената, която ми е била най-близка през по-голямата част от живота ми като възрастен, по-близка и от покойната ми съпруга.