Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Мисля, че трябва да знам дали е ваша любовница.

Старият човек се усмихна.

— Танирт е специална личност, ще го разберете, когато сам поговорите с нея. — Той се наведе напред. — Чуйте ме, сеньор, тя е първият човек, с когото трябва да се срещнете, когато пристигнете в Мароко. — Той написа един телефонен номер на парче хартия. — Обадете й се на този номер, когато пристигнете. Тя ще ви очаква. Сигурен съм, че съветите й ще ви бъдат от полза. Тя може да преценява всяка ситуация от всички страни.

— Дали мога да предположа, че е била любовница на Густаво Морено, а сега е ваша?

— Когато я срещнете, ще разберете — каза дон Фернандо. — Обаче мога да ви кажа само едно. Танирт не е ничия любовница. Тя е това, което е. Не всеки мъж може да я има по този начин. Тя е… — той погледна за момент настрани — дива.

Дмитрий Маслов прие новината, че полковник Борис Карпов се подстригва и бръсне в „Метропол“, със сдържан оптимизъм. Карпов, като предпазлив човек, никога не се подстригваше два пъти на едно и също място.

Маслов повика Озеров, но го уведомиха, че се е самоотлъчил, след като е напуснал Москва предишния ден. Вбесен, Маслов реши, че му е дошло до гуша от Озеров. Всъщност той го държеше толкова дълго само за да дразни Аркадин, към когото продължаваше да изпитва както бащинска обич, така и ожесточено родителско озлобление. Обаче унизителният провал на Озеров в Бангалор го принизи фатално в очите на шефа му. След поражението той стана съвсем безполезен за Маслов.

— Къде е отишъл? — попита той помощника на Озеров. Стояха в стаята на Озеров, заобиколени от хората на Маслов.

— В Тинерир — отговори помощникът, прокашля се и облиза пресъхналите си устни. — Мароко.

— Защо в Мароко?

— Той… не ми каза.

— Ти опита ли се да разбереш?

— И как бих могъл?

Маслов извади своя „Макаров“, направен по специална поръчка, и застреля помощника между очите. После бавно изгледа със смразяващ поглед всеки от хората си. Тези, които бяха най-близо до него, отстъпиха крачка назад като ударени от невидима ръка.

— Всеки, който си мисли, че може да се изпикае без моя заповед, да излезе крачка напред.

Никой не се помръдна.

— Всеки, който мисли, че може да не се подчини на заповед, да направи крачка напред.

Никой дори не се осмели да диша.

— Евгений! — Той се обърна към набит мъж с белег под едното око. — Въоръжи се заедно с двама от най-добрите си хора. Идвате с мен.

Върна се в кабинета си, отиде при един шкаф зад бюрото си и започна да оглежда оръжията в него. Провалът в Бангалор го беше научил, че ако искаш да свършиш нещо трудно, свърши го сам. Времената се бяха променили. Той го знаеше, но въпреки това не искаше да повярва. Всичко беше станало по-трудно отпреди. Правителството беше станало агресивно враждебно, силоваците се бяха справили с по-податливите олигарси и ставаше все по-трудно да се намерят подходящи хора. Лесните пари вече бяха спечелени. Сега той трябваше да се бори със зъби и нокти за всеки долар. Работеше двойно повече, за да изкара парите, които правеше преди десет години. Това беше достатъчно човек да се разплаче по младините, които нямаше вече да се върнат. „Големият факт е — помисли си той, докато завинтваше заглушителя в дулото на своя «Макаров», — че вече не е забавно да си престъпник. Сега това е само работа и нищо друго.“ Беше се принизил до нивото на апаратчик и това го вбесяваше. Тази нова реалност бе за него горчив хап за преглъщане. Беше се изтощил да се опитва да държи главата си над водата. А сега на всичкото отгоре и Борис Карпов беше станал личният му bete noir 30 30 Трън в очите (фр.). — Бел.прев. .

След като се въоръжи добре, той затръшна вратите на шкафа. С „Макаров“ на кръста, усети нов прилив на сили. След толкова години зад бюрото се почувства добре, че ще излезе отново на улицата, ще поеме закона в свои ръце и ще го блъска, докато стане напълно безпомощен. Усети, че е готов да му откъсне главата.

Бръснарница „Метропол“ се намираше встрани от просторното, облицовано с мрамор и позлатен бронз фоайе на хотел „Москва“ — стара, достолепна сграда между Болшой театър и Червения площад. Украсата й беше толкова претрупана, че сякаш всеки момент щеше да се срути под тежестта на корнизи, балюстради, орнаменти от дялан камък, масивни трегери и издадени навън парапети.

„Метропол“ беше обзаведена с три старомодни бръснарски стола, зад които имаше стена с огледала и шкафове с професионални инструменти: ножици, бръсначи, кремове за бръснене, високи стъклени буркани със син течен дезинфектант, спретнато сгънати хавлиени кърпи, гребени, четки, електрически машинки за подстригване, кутии с пудра и шишета с освежаващ афтършейв.