Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Какво? — сопна се Озеров.

— Казва, че е спешно — обясни му помощникът и бързо се отдръпна.

— Дяволите да го вземат — изсумтя Озеров и вдигна телефона. — Яша, гледай да е нещо наистина добро.

— Такова е. — Гласът на Дакаев звучеше някак безпристрастно и като че ли много отдалеч, но той винаги трябваше да намери някое скришно място в централата на ФСБ-2, откъдето да се обади. — Имаме информация за придвижването на Аркадин.

— Най-после! — каза Озеров и се изправи. Пулсът му отново се ускори.

— Според съобщението, което току–що получих, той е на път за Мароко — каза Дакаев. — Отива в Куарзазате, в едно село във Високите Атласки планини, което се казва Тинерир.

— Какво, по дяволите, ще прави в Мароко?

— Това не знам — отвърна Дакаев. — Обаче нашият източник твърди, че е тръгнал за там.

„Това е шансът ми — помисли си Озеров и скочи. — Ако не го използвам, по-добре ще е да лапна дулото на пистолета.“ За пръв път след последната нощ в Бангалор се почувства въодушевен. Провалът му го беше парализирал и го изяждаше отвътре. Срамът и гневът го бяха направили безпомощен.

Извика помощника си и му даде нареждания.

— Измъкни ме оттук — нареди му той. — Запази ми билет за първия полет от Москва натам.

— Маслов знае ли, че отново заминаваш?

— Жена ти знае ли, че името на любовницата ти е Ивана Ищванска?

Помощникът бързо се оттегли.

Озеров обърна гръб на вратата и започна да съставя плана си. Закле се, че сега, когато му бяха дали втора възможност, щеше да се възползва максимално от нея.

Борн вдигна ръце. В същия миг ритна професор Гайлс в кръста. Когато професорът полетя напред с разперени ръце към тримата стрелци, Борн се завъртя, хвърли се към прозореца и прелетя през него.

Скочи на земята и побягна с всичка сила, но скоро сградата на съседния университет се изпречи пред него и трябваше да забави ход, за да не се различава от обитателите на Оксфорд. Свали черното си палто и го напъха в един контейнер за боклук. Огледа се и видя група възрастни хора, най-вероятно преподаватели, които вървяха от едната сграда към следващата, и се мушна сред тях.

След секунди забеляза двамата стрелци от „Северий Домна“, които тичаха от Центъра. Веднага се разделиха в две посоки.

Единият тръгна към него, но още не беше забелязал Борн, който се промъкна в другия край на групата. Професорите спореха за заслугите на десните германски философи и неизбежното влияние, което Ницше е оказал върху нацистите и особено върху Хитлер.

Ако не получеше възможност да се добере до професор Гайлс сам, нещо, в което се съмняваше, Борн нямаше желание да влиза във физическо единоборство със „Северий Домна“. Организацията беше като Хидра: откъсни едната глава и на нейно място ще се появят две други.

Стрелците, скрили оръжията си под палтата, приближиха групата на преподавателите, които не им обърнаха внимание, затворили се във философската си кула от слонова кост. Борн гледаше да е с гръб към преследвачите. Те щяха да търсят човек в черно палто. Стараеше се да се възползва от всяка открила му се възможност.

Групата заизкачва стъпалата и след малко тържествено навлезе в университетската сграда. Борн прекрачи прага, докато спореше с един беловлас професор за старонемския.

Стрелецът реагира, когато зърна отражението на Борн в стъклената рамка на отворената врата. Вземайки по две стъпала наведнъж, той се опита да си пробие път през групата мъже, които, макар и възрастни, не посрещнаха това пасивно, особено след като ставаше дума за приличие и спазване на протокола. Като един оформиха жива стена и го отблъснаха така, както фаланга римски войници настъпва срещу варварите. Стъписан, стрелецът отстъпи.

Тази кратка пауза даде на Борн времето, което му беше нужно да се измъкне от професорите надолу по коридора, от чийто лъскав мраморен под отекваха добре подковани обувки и приглушени разговори. Високо горе от веригата квадратни прозорци като божия благословия върху главите на студентите се сипеше слънчева светлина. Дървените врати следваха една след друга, докато Борн вървеше към задната част на Центъра. В този миг прозвучаха звънците за началото на заниманията от 4 часа.

Той зави тичешком зад един ъгъл и навлезе в къс коридор, който водеше към задната врата. Но стрелецът от „Северий Домна“ се втурна през нея. Бяха сами в полутъмния коридор. Стрелецът беше метнал палтото си върху дясната ръка, която държеше пистолета със заглушител. Насочи го срещу Борн, който все още тичаше.