Майкъл Конъли - Плашило

— Как изобщо е могло да се случи? — попитах аз. — Как им е убегнало?

— Защото и двата случая са приключени прекалено бързо. Полицията е стигнала до очевиден заподозрян и е престанала да търси повече. Не са търсили сходни убийства, защото не е имало нужда. Имали са заподозрени и са били сигурни в успеха си.

— Но защо убиецът е поставил трупа на Шарън Огълви в багажника на бившия й мъж? И изобщо как е открил колата?

— Нямам представа, но това е без значение. Ето какво е важно: тези две убийства толкова си приличат, че няма начин извършителят да е нито Брайън Огълви, нито Алонзо Уинслоу. Всичко друго ще си дойде на мястото, когато започне истинско следствие. Обаче изобщо не се съмнявам, че ще разкриете нещо голямо. Искам да кажа, откъде знаете, че са само две? Може да има още.

Кимнах. Не се бях сетил за тази възможност. При издирването си в интернет, Анджела Кук се беше натъкнала само на делото Огълви. Ала два случая вече са система. Можеше да има и други.

— Какво ще правите сега? — попитах.

Шифино най-после седна и започна да се върти заедно със стола, докато обмисляше въпроса.

— Ще подам искане за извънредно съдебно заседание. Тази нова информация оневинява клиента ми и аз ще я представя пред съда.

— Само че аз не би трябвало да разполагам с тези документи. Не можете да се позовете на тях.

— Мога, и още как. Не съм длъжен обаче да разкрия откъде съм ги получил.

Намръщих се. Щом излезеше репортажът ми, източникът щеше да стане очевиден.

— Колко време ще ви трябва, за да подадете искането?

— Трябва да проуча някои неща, но ще съм готов до края на седмицата.

— Това ще провали всичко. Не знам дали ще успея да публикувам материала си дотогава.

Адвокатът разпери ръце и поклати глава.

— Клиентът ми е в „Или“ повече от година. Условията в този затвор са толкова лоши, че затворниците в килиите за смъртници често се отказват от обжалването и искат да ги екзекутират, само и само да се отърват. Всеки прекаран там ден е мъчение.

— Знам, знам. Просто…

Замълчах, за да премисля положението. Нямаше с какво да оправдая оставането на Брайън Огълви в затвора дори само още един ден, за да имам време да подготвя и напиша репортажа. Шифино имаше право.

— Добре, тогава ми съобщете веднага щом подадете искането. И трябва да разговарям с клиента ви.

— Няма проблем. Веднага щом излезе на свобода, вие ще получите ексклузивното интервю.

— Не, не след като излезе. Още сега. Аз ще напиша материала, който ще доведе до освобождаването на Брайън Огълви и Алонзо Уинслоу. Искам да разговарям с Огълви днес. Как може да стане?

— Той е при максимално строг режим и ако не сте в списъка, няма да ви пуснат при него.

— Но вие можете да ме вкарате, нали?

Седнал зад самолетоносача, който наричаше свое „бюро“, Шифино вдигна ръка към брадичката си, замисли се и кимна.

— Мога. Трябва да пратя по факса писмо до затвора, с което да им съобщя, че сте детектив и работите за мен, и по тази причина имате право на достъп до Брайън. След това ще ви дам потвърждение, с което да удостоверите, че съм ви наел. Ако работите за адвокат, нямате нужда от разрешение, издадено от щатските власти. Ще покажете писмото на портала и ще ви пуснат.

— Аз обаче не работя за вас. В нашия вестник е забранено репортери да се представят под фалшива самоличност.

Адвокатът бръкна в джоба си, извади няколко банкноти и ми подаде един долар. Пресегнах се над снимките от местопрестъпленията и го взех.

— Ето — каза той. — Току-що ви платих един долар. Вече работите за мен.

Това всъщност не променяше положението, но не бях особено загрижен, като се имаше предвид, че съвсем скоро щях да напусна „Таймс“.

— Така става — отвърнах. — Колко далече е „Или“?

— В зависимост от това с каква скорост карате, на три-четири часа път на север. Намира се насред пустошта. Наричат шосето, което води дотам, Най-самотния път в Америка. Не знам дали защото отива до затвора, или заради пейзажа, обаче името си е точно на мястото. Между другото, има летище. Може да вземете двуместен самолет.

Поклатих глава. Бях писал прекалено много репортажи за катастрофирали малки самолети. Нямах намерение да летя с такъв, освен ако не е крайно наложително.

— Ще отида с кола. Напишете писмата. И ще ми трябват копия от всички документи, с които разполагате.

— Веднага ще се заема с писмата и ще поръчам на Агнес да преснима документите. За да подам искане за освобождаване на клиента ми, ще имам нужда от вашите материали. Да речем, че съм ги купил с онзи един долар.