Майкъл Конъли - Плашило

Карвър се поколеба. Макгинис трябваше да е убеден, че идеята е негова.

— Според мен Фреди Стоун може да се справи.

— Но ти си най-добрият. Искам „Дюи и Бейч“ да видят, че не се размотаваме. Че си вършим работата. Има ли проблем, пращаме най-способния си човек. Не някой хлапак. Вземи Стоун или някой друг, ако решиш, но искам да идеш ти.

— Добре. Тогава тръгвам веднага.

— Само ме дръж в течение.

— Ясно.

— И аз трябва да отида на летището, нали ще посрещам ония хора.

— Да, ти вършиш тежката работа.

— Не ми го напомняй.

Макгинис го потупа по рамото и излезе от залата. Карвър остана неподвижен, все още усещате ръката му. Мразеше да го докосват.

Накрая се наведе към екрана и въведе кода за изключване на алармата. Потвърди протокола и после го изтри.

Извади мобилния си телефон и натисна един от клавишите за бързо избиране.

— Какво има? — попита Стоун.

— Още ли си с Ърли?

— Да, сглобяваме кулата.

— Ела в контролната. Имаме проблем. Даже два проблема. И трябва да се погрижим за тях. В момента измислям плана.

— Идвам.

Карвър рязко затвори телефона.

В 09:00 в сряда чаках пред заключената врата на „Шифино и съдружници“ на четвъртия етаж на офис сграда, разположена на Чарлстън Булевард, почти в центъра на Лас Вегас. Бях уморен, така че плъзнах гръб по стената и седнах на скъпия килим. Чувствах се абсолютен неудачник в град, който уж носи късмет.

А всичко беше започнало превъзходно. След като хванах последния полет от Лос Анджелис и в полунощ се настаних в „Мандалей Бей“, установих, че съм прекалено възбуден, за да заспя. Слязох в казиното и утроих двестате долара, които носех, на рулетката и масите за блекджек.

Увеличаването на състоянието ми и безплатната пиячка в казиното ми помогнаха да заспя по-лесно. Нещата претърпяха драматичен обрат след телефонното събуждане. Проблемът беше, че изобщо не бях поръчвал да ме будят. От рецепцията ми съобщиха, че издадената ми от „Таймс“ кредитна карта „Американ Експрес“ е отхвърлена.

— Това е абсурдно — отвърнах. — Снощи с нея си купих самолетен билет и наех кола от „Маккаран“. А и когато се настанявах тук, вие също я приехте. Някой я мина през терминала.

— Да, господине, това е само потвърждение. Сумата се изтегля от картата ви едва в шест сутринта в деня на заминаването ви. Днес терминалът я отхвърли. Бихте ли слезли, за да ни дадете друга карта?

— Няма проблем. И без това исках вече да стана, за да спечеля още малко пари от вас.

Само че имаше проблем, защото и другите ми три карти не бяха приети. Всички бяха отхвърлени и се принудих да върна половината от печалбата си, за да напусна хотела. Щом се качих на взетата под наем кола, извадих мобилния си телефон, за да позвъня в кредитните компании. Само че не успях да се обадя, защото телефонът ми не работеше. Не че се намирах извън обхват. Просто ме бяха отрязали.

Ядосан и объркан, но непоколебим, отидох в кантората на Уилям Шифино. Имах да работя по репортажа си.

В девет и нещо от асансьора слезе една жена, тръгна по коридора към мен, видя ме да седя на пода, облегнат на вратата, и колебливо забави крачка. Изправих се, кимнах й и попитах усмихнато:

— При Уилям Шифино ли работите?

— Да, на рецепцията. Какво обичате?

— Трябва да говоря с господин Шифино. Идвам от Лос Анджелис. Аз…

— Имате ли час? Господин Шифино приема потенциалните си клиенти само по предварителна уговорка.

— Нямам уговорка, но не съм потенциален клиент. Аз съм репортер. Искам да разговарям с господин Шифино за Брайън Огълви. Миналата година са го осъдили за…

— Знам кой е Брайън Огълви. Присъдата се обжалва.

— Да де, знам, знам. Имам нова информация. Мисля, че господин Шифино ще пожелае да разговаря с мен.

Тя спря — държеше ключа на няколко сантиметра от ключалката — и ме погледна, сякаш ме преценяваше.

— Сигурен съм, че информацията ми ще го заинтригува — настоях аз.

— Влезте и почакайте. Не знам кога ще дойде. Той има съдебни заседания чак следобед.

— Може би има начин да се свържете с него.

— Може би.

Влязохме в офиса и жената ми посочи кушетката в малката чакалня. Мебелите бяха удобни и изглеждаха сравнително нови. Останах с впечатлението, че Шифино е преуспяващ адвокат. Рецепционистката заобиколи зад плота си, включи компютъра и се зае с обичайната си подготовка за работния ден.

— Ще му позвъните ли? — подканих я.

— Когато ми остане време. Настанете се удобно.