Майкъл Конъли - Плашило

Завъртях се наляво и доближих лице към прозорчето, за да се опитам да погледна в другата посока. Куриър можеше да е там.

В този миг зърнах в стъклото размазано отражение на движение.

Зад мен имаше някой.

Инстинктивно отскочих настрани и в същия момент се обърнах. Ножът на Куриър мина покрай мен, а самият той се блъсна във вратата.

Замахнах и забих ножчето на тирбушона в рамото му.

Ала острието бе прекалено късо, за да нанесе достатъчно сериозна рана. Куриър само изпъшка, стовари ръка върху китката ми, изби тирбушона от пръстите ми и пак замахна с ножа. Успях не само да се наведа и да го избегна, но и ясно да го видя. Беше достатъчно дълъг, та да ме изкорми.

Куриър замахна отново. Този път отбих ръката му надясно и го сграбчих за китката. Имах само едно предимство — ръста си. Бях по-възрастен и по-бавен от него, но и почти с двайсет кила по-тежък. Натиснах ръката му с ножа настрани, блъснах го с тяло и го повалих по гръб на пода сред гората от лампиони.

При падането той се отскубна от хватката ми и след миг се изправи, насочил острието към мен. Хванах един от лампионите с кръглата стойка напред, готов да отбия поредния му удар.

Известно време не се случи нищо — измервахме се с очи в очакване противникът да направи следващия ход. Аз атакувах първи със стойката на лампиона, ала той с лекота отскочи настрани. Отново заехме изчаквателни позиции. На лицето му се бе изписала някаква отчаяна усмивка. Дишаше тежко.

— Къде ще избягаш, Куриър? Не чуваш ли сирените? След две минути хотелът ще е пълен с ченгета и агенти. Къде ще се скриеш, а?

Той не отговори и аз пак замахнах към него с лампиона. Куриър хвана стойката и за кратко се счепкахме за нея, но успях да го блъсна върху някакви минихладилници, които с грохот паднаха на пода.

Инстинктът ми подсказваше да продължа да говоря. Ако успеех да отвлека вниманието му, щях да огранича заплахата от оръжието му и може би да му нанеса удар. Така че не престанах да го обсипвам с въпроси в очакване на подходящия момент.

— Къде е партньорът ти? Къде е Макгинис? Пратил те е тук да му свършиш мръсната работа, така ли? Точно като в Невада, а? И ти пак се провали!

Куриър ми се ухили, но не се хвана на въдицата.

— Той ли ти казва какво да правиш? Все едно ти е учител по убийство? Ей, момче, учителят ти няма да е доволен от теб. Ти се издъни.

Този път той не успя да се овладее.

— Макгинис е мъртъв бе, тъпанар! Зарових го в пустинята. Точно както щях да заровя твоята кучка, след като свърша с нея.

Престорих се, че замахвам към него със стойката, и се опитах да го накарам да продължи да говори.

— Не разбирам, Куриър. Щом той е мъртъв, ти защо просто не избяга? Защо рискува всичко да дойдеш за нея?

В момента, в който той отвори уста да отговори, направих лъжливо движение към гърдите му с лампиона и в следващия миг го ударих със стойката по ченето. Бакенбарда се олюля и аз хвърлих лампиона отгоре му и с две ръце посегнах към ножа. Блъснахме се в един телевизионен шкаф и се стоварихме на земята, аз отгоре, мъчех се да изкопча оръжието от пръстите му.

Претърколихме се два-три пъти и този път се озовах отдолу. Продължавах да го стискам за китката с две ръце и Куриър замахна с другата си ръка към лицето ми, докато се опитваше да се отскубне от мен. Успях да извия китката му и ножът издрънча на цимента. Блъснах го с лакът към шахтата на стълбището на два метра от нас, но той спря точно на ръба, под сините перила.

Нахвърлих се върху Куриър като животно, удрях и ритах, тласкан от първична ярост, каквато не бях изпитвал никога. Сграбчих го за ухото и се опитах да го откъсна. Забих лакът в зъбите му. Ала младежката енергия постепенно му даде предимство, коляното му се стрелна към слабините ми и изкрещях от болка и се сгърчих. Куриър се откопчи от мен и се хвърли към ножа.

Призовах на помощ последните си запаси от сила, запълзях след него, надигнах се и някак успях да се изправя. Болеше ме адски и бях изтощен, но знаех, че ако докопа ножа, с мен е свършено.

Стоварих се с цялата си тежест върху гърба му. Куриър политна към перилата и горната половина на тялото му се преметна през тях. Без да се замислям, се наведох, хванах единия му крак и го прехвърлих през перилата. Куриър се опита да се хване за стоманените тръби, ала пръстите му се изхлузиха.

Крясъкът му продължи само две секунди. Главата му се удари или в парапета, или в бетонната стена на шахтата и Куриър продължи да пада безмълвно, като се блъскаше ту от едната, ту от другата страна.