Майкъл Конъли - Плашило

През цялото време не откъснах поглед от него. Докато глухото му тупване на дъното не отекна чак до тринайсетия етаж.

Ще ми се да мога да кажа, че съм изпитал угризение или поне далечно разкаяние. Само че във всеки един миг от падането му изпитвах единствено все по-силно въодушевление.

На другата сутрин вече наистина се върнах в Лос Анджелис. Спах през целия полет. Бях прекарал почти цялата нощ във вече познатата ми феберейска обстановка. Двамата със специален агент Бантъм отново се срещнахме в мобилния център за разговор със свидетели и в продължение на няколко часа му разказах и преразказах какво съм направил предишната вечер и как се е стигнало дотам, че Куриър е паднал от тринайсетия етаж. Предадох му думите на Бакенбарда за Макгинис, пустинята и плана за Рейчъл Уолинг.

По време на разпита Бантъм нито за миг не свали маската на безпристрастен федерален агент. Нито веднъж не ми благодари, че съм спасил живота на техен другар по оръжие. Само задаваше въпроси, понякога по пет-шест пъти, по пет-шест начина. И когато накрая приключи, ме осведоми, че подробностите около смъртта на Марк Куриър щели да бъдат представени на щатски разширен съдебен състав, който щял да реши дали е извършено престъпление, или действията ми могат да се определят като самозащита. И едва тогава наруши стереотипа и ми заговори като човек.

— Изпитвам смесени чувства към вас, Макавой. Вие несъмнено сте спасили живота на агент Уолинг, но сте сбъркали, като сте тръгнали след Куриър. Трябваше да изчакате. Сега можеше да е жив и да получим от него отговорите на някои въпроси. А при това положение, особено ако Макгинис наистина е мъртъв, повечето тайни са отишли в шахтата заедно с Куриър. Пустинята е голяма, ако разбирате какво искам да кажа.

— Добре де, съжалявам за това, агент Бантъм. Казах си, че ако не тръгна след него, може да избяга. И ако беше избягал, най-вероятно пак нямаше да получите своите отговори. А само още трупове.

— Възможно е. Но никога няма да узнаем.

— И какво ще стане сега?

— Както казах, ще предадем случая на разширен съдебен състав. Съмнявам се, че ще имате проблеми. Светът няма особено много да скърби за Марк Куриър.

— Нямам предвид с мен. Това не ме притеснява. Със следствието — какво ще стане сега?

Той не отговори веднага, сякаш обмисляше дали изобщо трябва да ми каже нещо.

— Ще се опитаме да възстановим следата. Нищо повече не можем да направим. Още не сме приключили в Уестърн Дейта. Ще продължим там и ще се помъчим да съставим цялостна картина на действията на тези хора. И ще продължим да търсим Макгинис. Жив или мъртъв. Имаме само думата на Куриър за смъртта му. Аз лично не съм склонен да му вярвам.

Свих рамене. Точно бях повторил казаното от Бакенбарда. Щях да оставя на професионалистите да решат дали е истина. Ако искаха, можеха да закачат снимката на Макгинис във всяка поща в страната.

— Може ли вече да се прибера в Лос Анджелис?

— Свободен сте да си вървите. Но ако се сетите за още нещо, веднага ни се обадете. Ние също ще ви се обадим, ако открием нещо.

— Дадено.

Бантъм не се ръкува с мен. Само ми отвори вратата.

Рейчъл ме чакаше отвън. Намирахме се на предния паркинг на „Меса Верде Ин“. Наближаваше пет сутринта, но нито един от нас двамата не изглеждаше много уморен. Парамедиците я бяха прегледали. Подутината започваше да спада, ала имаше сериозна порезна рана, разцепена устна и контузия под лявото око. Беше отказала да я закарат в болницата за подробен преглед. Точно в този момент за нищо на света нямаше да напусне центъра на разследването.

— Как си? — попитах.

— Добре съм. А ти?

— Бива. Бантъм каза, че можело да си тръгна. Мисля да хвана първия полет за Лос Анджелис.

— Няма ли да останеш за пресконференцията?

Поклатих глава.

— Какво ново ще ми кажат?

— Прав си. Нищо.

— Докога смяташ, че ще останеш тук?

— Не знам. Сигурно докато приключат. А това няма да се случи, докато не узнаем всичко, което можем.

Кимнах и си погледнах часовника. В близките два часа едва ли щеше да има самолет за Лос Анджелис.

— Искаш ли да закусим някъде?

Рейчъл се опита да свие устни, за да изрази нежеланието си, но болката не й позволи.

— Не съм много гладна. Исках само да се сбогувам с теб. Трябва да се върна в Уестърн Дейта. Намерили са неофициален сървър, който са ползвали Макгинис и Куриър. В него има архивирани видеозаписи, Джак. Те са филмирали престъпленията си.

— И двамата ли ги има на записите?