Майкъл Конъли - Плашило

— Ще ми предоставите ли полицейска снимка на Куриър?

— Провери си имейла. Пратих ти я, преди да тръгна. Искам да видиш дали ти се струва познат.

Влязох в акаунта си. Нейният имейл беше най-отгоре на всички новополучени съобщения. Отворих снимката от ареста на Марк Куриър преди три години. Имаше дълга коса, провиснала козя брадичка и мустаци. Идеално си пасваше с Кърт и Мазу в бункера на Уестърн Дейта.

— Може ли да е мъжът от хотела в Или? — попита Рейчъл.

Продължих да се взирам във фотографията, без да отговоря.

— Джак?

— Не знам. Възможно е. Ще ми се да бях видял очите му.

Разглеждах снимката още няколко секунди, после попитах:

— Каза, че има една добра и една лоша новина. Каква е лошата?

— Преди да духне, Куриър пуснал само размножаващи се вируси в компютъра си в Уестърн Дейта и в архивите на фирмата. Докато ги открият тази вечер, те са унищожили почти всичко. Видеозаписите от камерите са отишли напълно. Както и голяма част от фирмената информация.

— Какво означава това?

— Означава, че няма да можем да проследим действията му толкова лесно, колкото се надявахме. В смисъл, кога е бил там, кога го е нямало, всевъзможни връзки или срещи с Макгинис, такива неща. Имейл кореспонденция между двамата. Щеше да е добре да разполагаме с всичко това.

— Как е останало незабелязано от Карвър и всичките защити, с които уж разполагат?

— Най-лесното нещо на света — понеже е било вътрешна работа. Куриър е познавал защитните системи. Създал е вирус, който ги е заобиколил.

— Ами Макгинис и неговият компютър?

— Казаха ми, че положението с него е по-добро. Само че започнаха късно вечерта и ще науча повече чак утре сутрин. Освен това в дома му се извършва обиск. Живее сам, няма семейство. Съобщиха ми, че са открили интересни неща, но обискът продължава.

— Какво значи „интересни“?

— Ами, не знам дали ще искаш да го чуеш, Джак, обаче намерили на нощното му шкафче твоята книга за Поета. Нали ти казах, че ще я открием.

Не отговорих. Полазиха ме тръпки, като си помислих, че съм написал книга, която в известен смисъл е изиграла ролята на буквар за друг убиец. Тя в никакъв случай не беше наръчник, но естествено, описваше съставянето на психологическа характеристика и издирването на сериен убиец от ФБР.

Трябваше да сменя темата.

— Какво друго са открили?

— Още не съм ги виждала, но ми казаха, че са намерили пълен комплект женски шини за крака. Плюс порнография, посветена на тази абазиофилия.

— Господи, какъв извратеняк!

Записах си за тези находки и прелистих страниците, за да видя дали нещо няма да ми подскаже друг въпрос. От всичко, което знаех и бях видял със собствените си очи, и от информацията на Рейчъл щях да получа страхотен материал за следващия ден.

— Значи Уестърн Дейта е напълно затворена, така ли?

— Почти. В смисъл, уебсайтовете, които хостват, още функционират. Обаче замразихме колокационния център. Докато колегите от ГИЕУ не приключат анализа си, нито ще влиза, нито ще излиза информация.

— Някои клиенти, например големите адвокатски кантори, ще се вбесят, че ФБР е запорирало архивите им, нали?

— Сигурно. Но ние не отваряме никакви архиви. Поне засега. В момента само поддържаме системата в предишното й състояние. Нищо не влиза и не излиза. Заедно с Карвър подготвихме съобщение до всички клиенти, за да ги информираме. В него се казва, че това положение е временно и че като представител на компанията Карвър наблюдава разследването на ФБР, за да гарантира сигурността на съхраняваните данни. И тъй нататък, и тъй нататък. Нищо повече не можем да направим. Да си се вбесяват.

— Ами Карвър? Проверихте ли го?

— Да, чист е, още от Масачузетския технологичен институт. Все на някой вътрешен трябва да имаме доверие и това е той.

Мълчаливо записах последните си бележки. Имах повече от достатъчно за репортажа си. Даже да не успеех пак да се свържа с Рейчъл, моят материал със сигурност щеше да излезе на първа страница и да привлече внимание в цялата страна. Двама серийни убийци на цената на един.

— Защо мълчиш, Джак?

— Пиша. Нещо друго?

— Това май е всичко.

— Внимаваш, нали?

— Разбира се. Върнаха ми пистолета и служебната карта. Утре сутрин ще съм в пълна бойна готовност.

— Значи всичко е наред.

— Да. Може ли най-после да поговорим за нас?

В гърдите ме прониза внезапна тревога. Искаше да приключим деловия разговор, за да поговорим за връзката ни. След като цяла вечност не беше приемала обажданията ми, новината едва ли щеше да е добра.