Майкъл Конъли - Плашило

— Не, в хотела съм.

— Ами?! Току-що позвъних в „Киото“ и ме свързаха със стаята ти, но никой не отговори.

— Ходих до автомата за лед в коридора.

Погледнах бутилката шардоне „Гранд Имбрейс“, която се охлаждаше в кофичка за лед, и смених темата:

— Значи приключи за днес?

— Божичко, надявам се. Току-що поръчах румсървиз. Но може пак да ме повикат в Уестърн Дейта, ако открият нещо.

— Там още има хора, така ли?

— Колегите от ГИЕУ. Наливат се с редбул като с вода. Ще работят цяла нощ. Карвър е с тях. Аз обаче не успях да издържа. Трябва да хапна нещо и да поспя.

— И Карвър просто ей така ще им позволи да работят цяла нощ?!

— Оказа се, че Плашилото е нощна птица. Всяка седмица взима по няколко нощни смени. Твърди, че тогава работел най-добре, и нямаше нищо против да остане.

— Какво си поръча за вечеря?

— Редовното меню. Чийзбургер с пържени картофки.

Усмихнах се.

— И аз ядох същото, но прескочих сиренето. Ами „Пайрът“ или вино?

— Не. След като пак съм в Бюрото, не ми се позволява алкохол. Не че нямам нужда.

Пак се усмихнах, но реших първо да приключа с деловата част.

— Е, какви са последните новини за Макгинис и Стоун?

В отговора й се долавяше колебливост.

— Джак, адски съм уморена. Имах тежък ден и прекарах последните четири часа в онзи бункер. Надявах се просто да си изям вечерята, да взема гореща вана и да оставим работата за утре.

— Виж, и аз съм уморен, Рейчъл, обаче не забравяй, че ти ме отстрани с обещанието да ме държиш в течение. Не сме се чували, откакто напуснах склада, и сега не ми казвай, че си прекалено уморена, за да говориш.

Пак колебание.

— Добре, добре, имаш право. Тогава дай да започваме. Има една добра и една лоша новина. Добрата е, че знаем кой е Фреди Стоун. Оказа се, че не е никакъв Фреди Стоун. Истинската му самоличност би трябвало да ни помогне да го открием.

— Значи „Фреди Стоун“ е псевдоним, така ли? А как е минал през прехваленото сито в Уестърн Дейта? Не са ли му проверили пръстовите отпечатъци?

— Според фирмения архив Деклън Макгинис лично е подписал заповедта за назначението му.

Кимнах. Макгинис лесно можеше да е вкарал в компанията своя съдружник в убийствата.

— Ясно. И кой е той?

Взех бележника и химикалката.

— Истинското му име е Марк Куриър. На същата възраст, двайсет и шест, с два ареста за измама в Илинойс. Преди три години се чупил, без да дочака процеса. Става въпрос за кражба на самоличност. Разбивал кредитни карти, отварял банкови сметки, всичко от А до Я. Досието му показва, че е талантлив хакер и яростен трол, извършвал множество дигитални престъпления. С една дума, лош човек. И е работил точно в бункера.

— Кога е постъпил в Уестърн Дейта?

— Също преди три години. Явно е духнал от Чикаго и почти незабавно се е появил в Мейса под ново име.

— Значи Макгинис вече го е познавал.

— Според нас тъкмо той го е привлякъл. Нали разбираш, винаги е удивително как се събират двама убийци със сходни вкусове. Човек си мисли, че вероятността за това е минимална. Интернет обаче е съвсем нов свят. Това е страхотно място за срещи, за добро и зло. При наличието на чатрумове и уебсайтове, посветени на всевъзможни фетиши и парафилии, хора с еднакви интереси се срещат там ежеминутно. Все по-често ще ставаме свидетели на такива неща, Джак. Ще ги пренасят от своите фантазии и киберпространството в реалния свят. Срещите на хора с общи разбирания спомагат за оправдаването на тези разбирания. Това им дава смелост. И понякога е призив за действие.

— Името Фреди Стоун принадлежи ли на някой друг? В смисъл, присвоена ли е чужда самоличност?

— Не.

— Данни за насилие или сексуални престъпления в Чикаго?

— Когато преди три години го арестували, иззели компютъра му и намерили много порно. Плюс няколко банкокски филма за изтезания. Но не му предявили обвинение. Много е трудно да докажеш такова нещо, защото филмите започват със заявление, че всички участници са актьори и нищо не е наистина, въпреки че мъченията и болката най-вероятно са реални.

— Ами шините за крака?

— Няма такива данни, обаче пак ще проверим всичко, повярвай ми. Ако връзката между Куриър и Макгинис е абазиофилията, ще я открием. Ако са се запознали в чатрум за железни девици, ще разберем.

— Как идентифицирахте Куриър?

— По отпечатъка от длан, записан в биометричния четец на входа на сървърната ферма.

Записах всичко това и прегледах бележките си в търсене на следващия въпрос.