Джефри Дивър - Ръкописът на Шопен

Леспас и Броко, войниците, млади и въодушевени от страстта си към лова.

Леонора Тесла, подтиквана от желанието си да отърве света от мъка, страст, която превръщаше тази иначе съвсем обикновена жена в красавица.

И по-възрастният Харолд Мидълтън, лишен от страсти и задвижван от… е, дори той не можеше да каже от какво. Офицер от разузнаването, който никога не успяваше да отговори на собствените си въпроси за самия себе си.

Невъоръжени, поне доколкото знаеха МНТЮ и местната полиция, те успяха да открият няколко от бандитите на Ругова, а чрез тях — най-после и самия него. Ругова живееше в зашеметяващо луксозна вила в Ница, Франция, под фалшива самоличност. Споразумението бе, че работата на Доброволците е само да предоставят на съда данните от разузнаването и връзките. ЕСФОР, ръководените от НАТО стабилизационни сили, отговорни за залавянето на военнопрестъпници от бивша Югославия, и местната полиция щяха да извършат арестите.

През 2002 година, действащи според безукорната информация, предоставена от Мидълтън и екипа му, ООН и френската полиция нахлуха във вилата и арестуваха Ругова.

Съдебните дела са безкрайни, но три години по-късно Ругова бе осъден за престъпленията в „Света София“. Той обжалва присъдата си от прекалено уютния, според Мидълтън, затвор в Хага.

Мидълтън все още си спомняше този идеално мургав тип в съда. Мъжествено хубав, самоуверен и изпълнен с негодувание, той се кълнеше, че никога не е участвал в геноцид или етническо прочистване. Призна, че е бил войник, но нарече случилото се в „Света София“ „изолиран инцидент в злочеста война“. Мидълтън разказа това на инспектора.

— Изолиран инцидент — прошепна Падло.

— Това прави ужасите на войната още по-страшни, не мислите ли?

— Да, така е — кимна Падло и дръпна от цигарата.

Мидълтън копнееше за парче шоколад, тайната му страст.

После Падло попита:

— Любопитен съм за следното: дали Ругова е действал по нечия заповед? Дали е докладвал на някого?

Мидълтън се напрегна.

— Защо питате?

— Така ли беше?

Американецът се замисли и реши да продължи да сътрудничи. Поне за момента.

— Докато го издирвахме, чухме слухове, че бил подкрепян от някого. Изглеждаше логично. Неговият отряд разполагаше с най-хубавите оръжия в страната, по-добри дори от тези на редовната сръбска армия. Бяха отлично обучени и можеха да наемат пилоти за операции с хеликоптери. Това бе нечувано в Косово. Носеха се слухове и за огромни суми. А и той очевидно не получаваше заповеди от никой от известните старши командири на АОК. Но имахме една улика, че зад него стои някой друг. Съобщение за банков депозит. Беше скрито в екземпляр от „Фауст“ на Гьоте, който намерихме в апартамент в Из.

— Някакви идеи?

— Решихме, че е възможно да е англичанин или американец. Или канадец. Някои от изразите в бележката ни наведоха на тази мисъл.

— Нямате представа за името му?

— Не. Дадохме му прякор „Фауст“, заради книгата.

— Сделка с дявола. Все още ли издирвате този човек?

— Аз ли? Не. Групата ми бе разформирована. Трибуналът все още действа и прокурорите и ЕСФОР може би още го издирват, но се съмнявам. Ругова е в затвора, както и някои от другарите му. Има по-големи риби за пържене. Знаете ли този израз?

— Не, но разбирам за какво става дума — отвърна Падло и загаси поредната цигара. — Вие сте млад. Защо напуснахте тази работа? Изглежда доста важна.

— Млад? — усмихна се Мидълтън.

После усмивката му се стопи и той отговори лаконично:

— Намеса на неочаквани събития.

— Още един безстрастен израз. „Намеса на неочаквани събития.“

Мидълтън сведе очи.

— Ненужна забележка от моя страна. Моля, простете ми — извини се инспекторът. — Дължа ви отговори и сега ще разберете защо ви зададох всички тези въпроси.

Натисна един бутон на телефона и заговори на полски. Мидълтън знаеше достатъчно, за да разбере, че говори за някакви снимки.

Инспекторът затвори и каза:

— В хода на разследването на убийството на акордьора научих, че вие вероятно сте последният, по-точно предпоследният човек, който го е видял жив. Името и телефонният номер на хотела ви бяха вписани в бележника му. Проверих името ви в Интерпол и открих за работата ви за Международния съд. Имаше кратка справка за Агим Ругова, както и информация от Интерпол, добавена късно вчера.

— Вчера?

— Да. Ругова умря вчера. Причината за смъртта е отравяне.

Сърцето на Мидълтън заби лудо. Защо никой не му се беше обадил? После осъзна, че вече не е свързан с МНТЮ и че всъщност са минали години и „Света София“ е забравена.