Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Наблюдаваме я вече от десетина дни — каза Сорая.

— ЦРУ? — попита Борн. — Защо?

Седяха в шевролета. Сорая беше включила двигателя, за да са постопли. Беше пратила Тайрон да си ходи, макар да беше ясно, че той иска да я охранява. Според Сорая сега той работеше за нея на неофициална длъжност — в някакъв личен екип за тайни операции.

— Знаеш, че не мога да ти кажа това.

— Не, Тайрон не може. Ти можеш.

Борн беше работил със Сорая, когато подготвяше мисията си да спаси Мартин Линдрос, основателят и директорът на „Тифон“. Тя беше от малкото хора, с които беше работил на терен, и двата пъти в Одеса.

— Предполагам, че мога — призна Сорая. — Но няма, защото излиза, че ти и Мойра Тревър имате интимна връзка.

Тя седеше, загледана през прозореца към безучастния блясък на улицата. Големите й тъмносини очи и масивният нос бяха най-важното в нейното самоуверено арабско лице с цвят на канела.

Когато пак се извърна, Борн видя, че не е доволна, задето е принудена да издаде информация на ЦРУ.

— В града има нов шериф — каза Сорая. — Името й е Вероника Харт.

— Някога чувала ли си за нея?

— Не, нито пък някой друг. — Тя сви рамене. — Съвсем сигурна съм, че това е бил въпросът. Тя идва от частния сектор, „Блек Ривър“. Президентът реши да назначи някой нов с дълга метла, за да оправи кашата, която всички забъркахме със събитията, довели до убийството на Стария.

— Какво представлява?

— Рано е да се каже, но за едно мога да се обзаложа: тя ще е дяволски по-добра от другия вариант.

— Който е?

— Министърът на отбраната Холидей от години вече се опитва да разшири кралството си. Действа чрез Лутър Лавал, царят на разузнаването в Пентагона. Според слуховете Лавал се е опитал да отмъкне директорския пост от Вероника Харт.

— И тя е победила — Борн кимна. — Това говори нещо за нея.

Сорая извади пакет цигари „Ламбърт и Бътлър“, почука една да излезе и я запали.

— Кога започна това? — попита Борн.

Сорая свали своя прозорец донякъде и издиша дима в чезнещата нощ.

— В деня, в който ме направиха директор на „Тифон“.

— Поздравления. — Той се облегна назад впечатлен. — Но сега вече имаме още по-голяма загадка. Защо директорът на „Тифон“ е с наблюдателен екип в четири часа сутринта? Според мен тази работа е за някой много по-долустоящ във веригата на ЦРУ.

— Така щеше да е при други обстоятелства. — Сорая дръпна от цигарата и пак издиша дима през прозореца. После хвърли това, което беше останало от цигарата, и се извърна към Борн. — Моята нова шефка ми каза сама да ръководя операцията. Това и правя.

— Какво общо има цялата тази тайна работа с Мойра? Тя е цивилна.

— Може би е — каза Сорая. — А може и да не е. — Огромните й очи изгледаха Борн да видят реакция. — Разрових се из купищата имейли между офисите и записите на телефонни разговори през последните две години. Попаднах на някои нередности и ги предадох на новата директорка. — Тя млъкна за момент, сякаш не беше сигурна дали да продължи. — Проблемът е, че нередностите засягат личната кореспонденция на Мартин с Мойра.

— Искаш да кажеш, че й е издавал класифицирани тайни на ЦРУ?

— Честно казано, не сме сигурни. Комуникацията не беше непокътната; трябваше да се събира парче по парче и електронно да се усилва. Някои думи бяха изопачени, други — разместени. Обаче беше ясно, че си сътрудничат в нещо, което заобикаля нормалните канали на ЦРУ. — Тя въздъхна. — Възможно е той просто да й е помагал със секретни материали за „Некст Джен Енърджи Сълушънс“. Но особено след многобройните нарушения на секретността, от които ЦРУ напоследък пострада, Харт ясно заяви, че не можем да си позволим да пренебрегнем вероятността тя да работи тайно за някаква друга единица, абсолютно неизвестна за Мартин.

— Искаш да кажеш, че го е използвала за разузнаване. Трудно ми е да повярвам.

— Точно така. Сега знаеш защо не исках да ти казвам за това.

— Бих искал да видя тази комуникация лично.

— За нея трябва да видиш директорката, което, съвсем честно, не бих ти препоръчала. В ЦРУ още има оперативни агенти на високо ниво, които обвиняват теб за смъртта на Стария.

— Това е абсурдно — каза Борн. — Нямах нищо общо със смъртта му.

Сорая прокара ръка през гъстата си коса.

— Ти беше човекът, който доведе Карим ал Джамил обратно в ЦРУ, като го мислеше за Мартин Линдрос.

— Той изглеждаше точно като Мартин, говореше точно като него.

— Ти гарантира за него.