Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

А какъв всъщност беше бизнесът на Кузин? Никой не говореше за него открито, но не липсваха слухове по въпроса. Всичко, от прекарване на вагони с използвано ядрено гориво за големите момчета в Москва до търговия с бели робини, трафик на наркотици и проституция, се приписваше на Кузин. От своя страна Аркадин беше склонен да отхвърли по-необичайните спекулации за сметка на онова, което много добре знаеше, че ще донесе на Кузин пари в Нижни Тагил, а именно — проституция и наркотици. Всеки мъж в града трябваше да прави секс и ако изобщо имаше пари, дрогата беше за предпочитане пред бирата и домашно сварената водка.

Отново желанието така и не се появи на хоризонта на Аркадин, само нуждата. Имаше нужда да направи нещо повече, отколкото само да оцелява в този град на сажди, насилие и пневмокониоза 6 6 пневмокониоза — белодробно заболяване, които се предизвиква от инхалирането на неорганична прах, съдържаща силиций — Б.р. . Беше постигнал каквото можеше сам. Печелеше достатъчно, за да се издържа тук, но не достатъчно, за да се откъсне и замине за Москва, където имаше нужда да отиде, за да почерпи от най-изобилните житейски възможности. Навън кръговете на ада се надигаха: тухлени комини, енергично бълващи наситен с частици пушек, железни наблюдателни кули на бруталните затворнически зони , настръхнали от автомати, мощни прожектори и виещи сирени.

Тук, вътре, той беше затворен в своя собствена брутална зона със Стас Кузин. Аркадин даде единствения разумен отговор. Каза „да“ и така влезе в деветия кръг на ада.

Докато чакаше на опашката пред паспортния контрол в Мюнхен, Борн се обади на Спектър, който го увери, че всичко е подготвено. Минути по-късно той влезе в обхвата на първата серия наблюдателни камери на летището. Образът му веднага беше прихванат от софтуера, използван в щаба на Семьон Икупов, и преди да приключи разговора с професора, Борн беше идентифициран.

Моментално се обадиха на Икупов, който нареди на хората си, позиционирани в Мюнхен, да преминат от изчакване към действие. Така той вдигна тревога сред летищния персонал и хората в имиграционната служба, които бяха под негов контрол. Човекът, който насочваше пристигащите пътници към различните пътеки с кордон, водещи към кабините на имиграционната служба, получи снимка на Борн на своя компютърен екран точно навреме, за да упъти Борн към трета кабина.

Имиграционният служител, който работеше в трета кабина, изслуша нарежданията, дадени по електронно устройство в ухото му. Когато мъжът, идентифициран като Джейсън Борн, подаде паспорта си, служителят му зададе обичайния въпрос: „Колко дълго смятате да останете в Германия? Посещението ви по работа ли е или идвате на екскурзия?“ През това време разлистваше паспорта му. Поднесе снимката под жужащата виолетова лампа. Докато правеше това, той притисна чип е дебелината на човешки нокът към задната вътрешна корица на паспорта. После го затвори и го върна на Борн.

— Приятен престой в Мюнхен — каза служителят без никаква следа от емоция или интерес. Вече гледаше зад Борн към следващия пътник от опашката.

Както и на „Шереметиево“, Борн имаше чувството, че е под наблюдение. Смени такситата два пъти, когато пристигна в гъмжащия център на града. На „Мариенплац“ — голям открит площад, където се издигаше историческата колона на Дева Мария — той мина покрай средновековна катедрала, през ята гълъби, изгуби се из тълпите туристи с екскурзоводи, полюбува се на сградите, сякаш залети със захарна глазура, и на двете възправени кубета на Фрауенкирхе — катедралата на архиепископа на Мюнхен-Фрайзинг, символът на града.

Вмъкна се в една туристическа група, събрана пред правителствена сграда с герба на града, изобразяващ монах с широко разперени ръце. Екскурзоводката разказваше увлекателно как германското име München произлиза от стара горно германска дума, означаваща „монаси“. През 1158 година тогавашният херцог на Саксония и Бавария построил мост над река Изар. Така свързал солниците, с които скоро щял да стане известен разрастващият се град, с поселище на бенедиктински монаси. На моста създал пазар, който станал ключово място по Пътя на солта на влизане и излизане от високите баварски равнини, върху които бил разположен Мюнхен. Построил и монетен двор, в който да съхранява спечелените пари. Съвременният меркантилен град не беше чак толкова далеч от средновековните си корени.