Саймън Бекет - Убийства в Манхам

За щастие имах твърде много работа, за да се задълбочавам.

За разлика от кожата и меките тъкани върху костите остава отпечатък от всичко, което ги е наранило. При Сали Палмър някои следи бяха просто драскотини, които нищо не разкриваха. На три места обаче острието беше навлязло толкова дълбоко, че бе оставило следи и върху костта. Върху плоската кост на лопатката се виждаха две еднакви бразди. Там, където бяха прорезите на гърба й, в които бяха забити лебедовите крила. Бяха дълги от петнайсет до седемнайсет сантиметра и се бяха получили в резултат на един-единствен замах с острието. Това беше съвсем ясно, защото раните бяха по-плитки в краищата, отколкото в средата. И в двата случая ножът се бе движил по лопатката, а не е бил забит направо. По-скоро порезни рани, а не прободни.

Използвах миниатюрен електрически трион и прорязах браздите по цялата им дължина. Марина се въртеше около мен и ме наблюдаваше с любопитство, докато оглеждах повърхностите, където ножът беше навлязъл в костта. Повиках я да дойде да погледне.

— Виждаш ли гладките ръбове? Това означава, че ножът не е назъбен.

Тя се вгледа намръщено.

— Как разбрахте?

— Назъбеният нож оставя следи. Все едно режеш дърва с трион.

— Значи не е използван нож за хляб или за месо.

— Не. Но определено е бил остър. Виждаш ли колко чисти и ясни са нарезите? И доста дълбоки. В средата са около четири-пет милиметра.

— Това значи ли, че ножът е бил голям?

— Така мисля. Би могло да бъде голям кухненски или касапски нож, но според мен най-вероятно е ловджийски. Остриетата на ловджийските ножове са по-тежки и не така гъвкави. Ножът, който е бил използван, не се е огънал. А и разрезът е доста широк. Ножовете за месо са доста по-тънки.

Помислих си, че ловджийски нож най-добре би подхождал на убиеца, който очевидно добре познава гората, но не го изрекох на глас. Снимах и измерих и двете лопатки, преди да насоча вниманието си към третия шиен прешлен. Тази част от костта беше пострадала най-сериозно, когато гърлото на Сали Палмър е било прерязано. Раната беше различна. По форма приличаше на триъгълник. Прободна, а не порезна. Убиецът беше забил ножа директно в гърлото, след това бе прерязал трахеята и сънната артерия.

— Направил го е с дясната си ръка.

Марина ме погледна.

— Вдлъбнатината в прешлена е най-дълбока вляво, а вдясно постепенно изтънява. Ето така е нанесъл раната — поставих пръст върху гърлото си и го придвижих косо. — Отляво надясно. Това означава, че го е извършил с дясната си ръка.

— Не може ли движението да е било в обратна посока?

— Тогава по-скоро би се получил прорез като при лопатките.

— Може би е стоял зад жертвата си. Нали се сещате, за да не го изцапа кръвта.

Поклатих глава.

— Няма никакво значение. Може да е стоял зад гърба й, но и в този случай пак се е протегнал, забил е ножа и е прерязал гърлото й. Отляво надясно, защото го е направил с дясната си ръка. Иначе би трябвало да движи ножа в обратната посока, което е много неудобно. Тогава белегът върху костта щеше да има по-друга форма.

Тя замълча, очевидно обмисляше думите ми. После кимна в знак на съгласие.

— Това е страшно хитро.

Не, не беше. Просто тези неща се учат с опита.

— Защо непрекъснато казвате „той“? — сети се изведнъж Марина.

— Моля?

— Винаги говорите за извършителя на убийството, като че ли е мъж. Обаче няма свидетели, а и тялото е толкова разложено, че не могат да се открият следи от изнасилване. Просто се чудех откъде знаете, че е мъж. — Сви рамене смутено. — Само така се изразявате ли или полицията е открила нещо?

Не се бях замислял преди, но всъщност бе права. От само себе си бях приел, че убиецът е мъж. Всичко досега сочеше в тази посока — физическа сила, употребена срещу жена. Но се изненадах, че въобще не се бях замислил за това.

— Просто навик — усмихнах й се. — Обикновено такива престъпления се извършват от мъже, но в случая не знаем със сигурност.

Тя погледна костите, които така безпристрастно изследвахме до този момент.

— И аз мисля, че е мъж. И се надявам да заловят гадното копеле.

Замислих се над думите й и за малко да пропусна последното веществено доказателство. Бях огледал прешлена на силна светлина и под микроскоп и тъкмо се изправях, когато го забелязах. Малко черно петънце в най-дълбоката точка на раната, нанесена от ножа. Приличаше на загнило място, но не беше. Внимателно го остъргах.

— Какво е това? — попита Марина.

— Нямам представа.