Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Маркира територията си? — предположих аз.

— Нещо такова. Показва ни, че той командва тук. Дори не полага особени усилия. Просто залага няколко капана на стратегически места и ни гледа сеира.

Замълчахме. Разсъждавах върху думите на Макензи.

— Може би има още нещо.

— Какво имаш предвид?

— Превърнал е горите и мочурищата в забранена територия. Хората се страхуват да ходят там, за да не попаднат в някой от капаните му.

— И? — намръщи се Макензи.

— Може би обича не само да причинява болка. Може би му е приятно да всява ужас.

Макензи се загледа замислено през стъклото. По него бяха останали петна от размазани насекоми.

— Възможно е — проговори най-сетне. — Би ли ми казал къде беше между шест и седем часа вчера сутринта?

Рязката смяна на темата направо ме стъписа.

— В шест часа най-вероятно съм бил в банята. След това закусих и отидох в кабинета.

— В колко часа?

— Около седем без петнайсет.

— Рано започваш.

— Не спах добре.

— Имаш ли свидетел?

— Хенри. Когато пристигнах, пих кафе с него. Черно, без захар, ако ви е необходима и тази информация.

— Това е обичайна процедура, доктор Хънтър. Участвал си в достатъчно полицейски разследвания, знаеш как стоят нещата.

— Спри!

— Какво?

— Просто спри!

Понечи да ми възрази, после включи мигача и спря край пътя.

— Тук като заподозрян ли съм или защото имате нужда от помощта ми?

— Виж, разпитваме всеки…

— Кое от двете?

— Добре, извинявай, не трябваше да те питам по този начин. Просто трябва да ти задам няколко въпроса.

— Ако смяташ, че имам нещо общо с престъплението, тогава не трябва да съм тук. Мислиш ли, че цялата работа ми е много приятна? Ще съм безкрайно щастлив, ако никога повече в живота си не видя труп. Така че, ако ми нямате доверие, по-добре да си тръгна още сега.

— Виж какво — въздъхна Макензи, — мисля, че нямаш нищо общо с това. Ако не беше така, то, повярвай ми, никога нямаше да прибегнем до помощта ти. Задаваме едни и същи въпроси на всеки от селото. Просто смятах да попитам и теб и да приключим, разбра ли?

Не ми харесваше резкият начин, по който зададе въпроса. Искаше да ме изненада, за да види как ще реагирам. Питах се дали и останалият ни разговор всъщност не бе проверка. Но независимо дали ми харесваше или не, той си вършеше работата. И при това добре. Кимнах неохотно.

— Сега мога ли да продължа? — попита той.

— Ами, давай — насилих се да се усмихна.

Потеглихме.

— Колко време смяташ, че ще ти отнеме изследването? — прекъсна той тишината.

— Трудно е да се каже. До голяма степен зависи от състоянието на тялото. Патологът открили нещо?

— Немного. Не можем със сигурност да кажем дали е имало сексуално насилие, но като имаме предвид, че я открихме гола, най-вероятно е била насилвана. Има множество малки порезни рани по трупа и крайниците, но всички са повърхностни. Дори не може да се определи със сигурност кое точно е причинило смъртта — раната на гърлото или травмите по главата. Ти дали ще можеш да хвърлиш малко светлина по проблема?

— Все още не знам.

След като бях разгледал снимките от местопроизшествието, вече имах някаква представа, но не исках да дам категоричен отговор.

Макензи ме изгледа косо.

— Сигурно после ще съжалявам, че съм попитал, но какво точно ще правиш с трупа?

Съзнателно се опитвах да не мисля за това. Но отговорите дойдоха сами.

— Ще ми трябват рентгенови снимки на тялото, ако все още не са направени. След това ще взема проби от меките тъкани, за да определя ЧНС и…

— Какво да определиш?

— Часът на смъртта. Могат да се анализират промените в биохимията на тялото и така доста точно да се определи часът на смъртта. Изследват се съставът на аминокиселините, летливите мастни киселини, нивото на разграждане на протеините. След това ще премахна всички остатъци от меки тъкани, за да огледам скелета. Така става ясно какви травми са били нанесени и с какво оръжие е извършено убийството. Ето, такива неща.

Макензи се намръщи с отвращение.

— Как се прави това?

— Ако не е останала много мека тъкан, се използва скалпел или форцепс. Или тялото се вари няколко часа в детергенти.

Макензи направи физиономия.

— Сега разбирам защо искаш да си общопрактикуващ лекар.

В следващия момент видях, че се сети за истинската причина.

— Извинявай — добави бързо.

— Няма нищо.

Известно време пътувахме мълчаливо. Забелязах, че Макензи почеса врата си.