Вал Макдърмид: Струна в кръвта

— Федералното бюро за разследване отделя две години за обучението на оперативните работници от отдели за профилиране на престъпници — каза той и се облегна назад в стола си с подчертана непринуденост. — Ние тук вършим нещата по различен начин. — Тонът му стана малко по-остър. — Ще приемаме първите си случаи след шест седмици. Вътрешно министерство иска от нас след три месеца да работим с пълен капацитет. За този срок ще ви се наложи да възприемете един куп теория, да разучите списък с протоколни действия, дълъг колкото ръката ви, да опознаете изцяло специализирания софтуер, създаден за отдела, и да развиете инстинктивно разбиране на себеподобните си, които, за да използваме нашата медицинска терминология, са напълно изкукуригали. — Неочаквано той се усмихна на сериозните им физиономии. — Някакви въпроси?

— Късно ли е да се откажем? — в електриковосините очи на Боуман искреше хумор, който отсъстваше в тържествено сериозния й тон.

— Оставки се приемат, само ако са подписани от патоанатома — намеси се сухо Саймън Макнийл. „Завършил психология в Глазгоу, служил четири години в полицията в Стратклайд“, преговори наум Тони и се успокои, че все още може да си припомня имена и факти без голямо усилие.

— Правилно — кимна той.

— Ами в случай на психически отклонения? — разнесе се друг глас.

— Ако някой от вас изкука, пак ще бъде прекалено удобно оръдие за нас, за да го изпуснем — заяви Тони. — Всъщност се радвам, че повдигна този въпрос, Шарън. Въпросът ти ме наведе точно на темата, на която смятам да говоря днес.

Очите му се местеха от лице на лице. Изчака, докато собствената му сериозност обхвана и останалите. Като човек, привикнал да възприема подходящите за случая поведение и маниери, не би трябвало да се учудва колко лесно е да бъдат манипулирани. Но все пак му се стори странно. Ако обаче си свършеше добре работата, след няколко месеца нямаше да се поддават толкова лесно на манипулация.

Щом се успокоиха и съсредоточиха, Тони хвърли папката си с бележки на масата пред себе си и започна да говори.

— Изолация — поде той. — Алиенация. Двете неща, с които се справяме най-трудно. Човешките същества са бъбриви. Ние сме стадни животни. Ловуваме на глутници, празнуваме на глутници. Отнемете на един човек възможността да общува със себеподобни и поведението му веднага започва да се деформира. През предстоящите седмици и месеци ще научите много неща за този процес.

Вече бе приковал вниманието им. Сега бе време да нанесе решаващия удар.

— Не говоря за серийните убийци. Говоря за вас. Всички вие сте полицаи с опит в областта на криминалистиката. Преуспели сте, адаптирали сте се така, че системата работи във ваша полза. Затова и сте тук. Привикнали сте да поддържате приятелски отношения при работа в екип, привикнали сте към мисълта, че зад гърба си имате поддръжка. Когато имате успех, разполагате с една група, която винаги ще дойде, за да пийнете и да отпразнувате събитието. Ако се издъните, същата тази група идва да ви съчувства. Нещо като семейство, с тази разлика, че тук няма по-голям брат, който да ви тормози, или досадна леля, която все подпитва кога ще се ожените.

Забеляза кимванията и промените в израженията им, признак на съгласие. Както бе очаквал, мъжете бяха по-склонни да му дадат право. Помълча, после се приведе напред и продължи:

— А сега си представете, че току-що сте останали без цялото си семейство. Близките ви са мъртви и вече никога, никога не можете да си отидете у дома. Това тук е единственият ви дом, това е единственото ви семейство.

Беше ги заковал, те поглъщаха думите му по-внимателно и от най-напрегнатия трилър. Само онова момиче, Боумън, повдигна учудено вежди, иначе всички бяха напълно неподвижни.

— Най-добрите специалисти по профилиране имат повече общи черти със серийните убийци, отколкото останалите представители на човечеството. Защото убийците също умеят да профилират. Убиецът прави психологически профили на жертвите си. Той може да огледа един претъпкан с хора търговски център и веднага набелязва единственото лице, което е подходящо за негова жертва. Набележи ли неподходящ човек — отива на кино. Затова и той не може да си позволи да прави грешки — също като нас. Също като нас убиецът започва подбора съзнателно, по предварително определени критерии, но постепенно, ако си разбира от работата, започва да действа по инстинкт. Точно това искам и аз от вас.

За момент съвършеното му самообладание се пропука. Неканени образи нахлуха в съзнанието му. Да, той беше най-добрият, знаеше, че е така. Но бе платил много висока цена за това убеждение. Винаги бе съумявал да пропъди мисълта, че може отново да му се наложи да плаща — поне когато бе трезвен. Нищо чудно, че почти не бе докосвал алкохол от една година насам.