Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Решението на проблема беше радикално и изключително успешно. Мики наистина трябваше да бъде благодарна на Джако. Беше имала голям късмет, като го хвана, и късметът й продължаваше да работи. Така си мислеше Мики Морган, докато оглеждаше с одобрение отражението си в огледалото.

Нещата се бяха нагласили идеално.

Тони Хил огледа хората от екипа, подбрани лично от него, и за миг изпита искрено съчувствие към тях. Те вярваха, че навлизат в този мрачен нов свят с отворени очи. Ченгетата никога не се възприемаха като невинни и неопитни. Бяха омитали улиците. Бяха виждали и вършили какво ли не, бяха ги препикавали, бяха повръщали по дрехите им. Тони бе дошъл тук, за да инструктира шестима полицаи, които бяха убедени, че вече са видели най-страшното. Той трябваше да ги убеди, че съществуват ужаси, които съзнанието им не би могло да приеме, които биха ги карали да се събуждат нощем с писъци и биха ги научили да се молят. Да се молят не за прошка, а за изцеление. Тони знаеше отлично, че каквото и да си мислеха те, никой от тях не бе направил истински съзнателен избор, когато се бяха кандидатирали да работят в отдела за профилиране на престъпници.

Нито един от тях, може би с изключение на Пол Бишоп. Когато Министерството на вътрешните работи даде зелена светлина на проекта за профайлърите, Тони се възползва от всички услуги, които имаше право да изисква, и от някои, на които нямаше право, за да бъде сигурен, че отговорникът за отдела от страна на полицията ще бъде човек, който знае с какво се заема. Той бе размахвал името на Пол Бишоп под носа на политиците като морков под носа на заинатено муле. Беше им припомнил умението на Пол да се представя добре на телевизионния екран. Когато работата висеше на косъм, той бе подчертавал, че дори циничните лондонски журналисти проявяваха някакво подобие на уважение към човека, оглавил успешното проследяване и залавяне на Влаковия изнасилвач и на Убиеца в метрото. Тъй като Пол бе водил тези следствия, за Тони беше ясно, че той знае какво ги очаква.

От друга страна, евентуалният успех си струваше усилията. Когато работата им даваше плод, когато благодарение на тях биваше заловен престъпник, тези хора дигаха адреналина до непознати за обикновения човек нива. Съзнанието, че благодарение на теб е заловен убиец, пораждаше усещане за сила. Още по-удовлетворяваща бе мисълта, че си спасил живота на кой знае колко хора, защото си насочил преследвачите по вярната следа. Тази мисъл пораждаше възторжена възбуда, помрачена единствено от спомена за това, което престъпникът все пак бе успял да извърши. По някакъв начин той трябваше да им обясни как се чувства човек в такъв случай.

В момента говореше Пол Бишоп. Желаеше им успех в новосформирания отдел и очертаваше програмата на обучение, която бяха съставили двамата с Тони.

— Ще ви преведем през целия процес на изграждането на профил и ще ви осигурим предварителната информация, от която се нуждаете, за да можете да развиете тези умения — казваше той.

Ставаше дума за ускорен курс по психология. Беше повърхностен, разбира се, но все пак покриваше основните изисквания. Ако изборът им се окажеше правилен, учениците им щяха сами да изберат своята ориентация и да започнат да учат по-задълбочено в тази насока, да откриват други специалисти и да изграждат опитността си в тези сфери на профилирането, които представляваха интерес за тях.

Тони огледа новите си колеги. Всички бяха обучени криминалисти, само един от тях нямаше висше образование. Един сержант и петима цивилни полицаи, сред тях две жени. Заинтригувани погледи, отворени бележници, химикалки в готовност. Бяха все интелигентни хора. Знаеха, че ако се справят добре и отделът просъществува, могат благодарение на това да се издигнат до върховете на йерархията.

Нетрепващият му поглед се плъзгаше по тях. Част от него искаше Карол Джордан да е тук, да може да споделя точните си наблюдения и проницателните си анализи, да пуска понякога в действие чувството си за хумор, за да разтовари напрежението. Но разумът му говореше, че му предстоят много проблеми и без това допълнително усложнение.

Ако трябваше да заложи на някой от тези хора, на човек, който би се превърнал в звезда на отдела и би запълнил липсата на Карол Джордан, веднага би избрал онази, чиито очи горяха като студен огън. Шарън Боуман. Като всеки добър ловец, тази жена би убила, ако се налагаше.

Точно както бе постъпил и той самият.

Тони пропъди тази мисъл и се съсредоточи върху думите на Пол. Очакваше сигнала. Когато Пол кимна, Тони продължи без затруднение.