Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Нямах намерение да го направя сам. Трябва ми помощ.

— Какво става с Карол?

Настана дълго мълчание.

— Снощи загина една от подчинените й.

— Лоша работа. Подпалвачът ли е бил?

— Да, подпалвачът. Сега се е отдала на самобичуване, защото мисли, че помощта, която ни оказа, я е накарала да пренебрегне дълга си. Всъщност няма нищо подобно, но тъкмо днес не мога да я откъсна от задълженията й в Сийфорд.

— Явно е загазила сериозно. Правилно, не можем да разчитаме на Карол.

— Трябва да дойдеш тук, Крис. Можеш ли да се измъкнеш веднага и да тръгнеш за Лондон? Незабавно?

Тя не се поколеба нито за миг. Когато ставаше дума за залавянето на човека, обезобразил красивото лице на Шаз и отнел живота й, Крис не би отказала нищо.

— Тръгвам веднага. Само ще повикам момчетата да им обясня.

— Може да им кажеш, че Кей е на път към тях. Чакаше ме пред централата в Лийдс днес сутринта. Ще й се обадя да продължи направо към Файв Уолс Холт. Тримата могат да се срещнат на гарата.

— Добре, че тук ще има поне един разумен човек — отбеляза иронично Крис. — Тя ще им пресече напъните да инсценират „Умирай трудно“ — първа и втора част.

— Почнаха ли вече да налитат?

— В момента мечтаят само да размажат главата на Джако Ванс — ако не това, поне да му счупят входната врата.

Крис забеляза отбивка пред себе си, провери дали Леон и Саймън я следват и подаде сигнал, че спира.

— Мислех да запазя това удоволствие за себе си.

Крис се изсмя.

— Можеш да се наредиш на опашката. Ще ти се обадя, щом се кача на магистралата.

Когато Карол и Лий Уитбред влязоха в кафенето, пълно с полицаи, избухнаха хаотични аплодисменти. Карол кимна в знак на благодарност, но с видимо безразличие. Лий успя да докара една неубедителна усмивка. Взеха си кафе и кифли — черпеше Карол — и излязоха веднага. Тръгнаха към помещенията на криминалния отдел. Щеше да мине поне час, преди адвокатът на Алан Бринкли да се появи, и дотогава не можеха да започнат да се занимават с него.

Както се качваха по стълбите, тя изведнъж спря, обърна се и застана на пътя на Лий.

— Къде беше той?

Лий явно се опитваше да избегне погледа й.

— Не знам — измънка той. — Трябва да е бил на място без радиовръзка.

— Глупости — каза Карол. — Хайде, Лий, сега не е време за криворазбрана солидарност. Дай Ърншоу щеше сигурно да е още жива, ако Тейлър й пазеше гърба, както трябваше да стане по план. Същото можеше да стане и с теб. Следващия път може да си ти. И така, къде е бил Тейлър? Не е бил на поста си, нали?

Лий се почеса по едната вежда.

— През нощите, когато работехме двамата с него, той стоеше до полунощ, после ми се обаждаше и казваше, че ще иде да пийне нещо в „Коркоран’с“.

— Но ако е казал същото на Дай, защо й е било да се опитва да го повика по радиото? — попита Карол.

Лий се сгърчи от притеснение.

— Той не би казал същото на Дай. Тя не беше мъж в крайна сметка, нали?

Карол притвори очи за миг.

— Искаш да ми кажеш, че загубих човек от подчинените си поради традиционния йоркширски мъжки шовинизъм? — попита тя невярващо.

Лий сведе очи и заоглежда внимателно стъпалото, на което стоеше.

— Никой от нас не е мислил, че може да се случи нещо такова — беше отговорът му.

Карол се обърна на пети и тръгна нагоре, а Лий се потътри подир нея. Този път, когато тя бутна с рамо вратата на общото помещение и влезе, Томи Тейлър скочи незабавно на крака.

— Шефе… — започна той.

— Когато говориш с мен, ще казваш „главен инспектор Джордан“. Върви в кабинета ми. Незабавно — тя го изчака да мине пред нея. — Знаеш ли какво, Тейлър? Срамувам се, че работя в един екип с теб.

Останалите следователи в помещението внезапно развиха жив интерес към преките си задължения.

Карол затвори вратата зад себе си с ритник.

— Не си прави труда да сядаш — каза тя, отиде зад бюрото си и седна. За този разговор не й трябваха изкуствени ефекти — тя да стои, а пък подчиненият да е седнал. — Обгорелият труп на следовател Ърншоу лежи в моргата, защото ти си отишъл да пиеш, когато е трябвало да бъдеш на пост.

— Аз никога… — започна той.

Карол просто повиши малко тон и продължи, без да му обърне внимание.

— Ще има официално разследване, и тогава ще можеш да се опиташ да пробуташ глупостите си за липса на радиовръзка. Дотогава обаче ще съм взела показания от всички пияници в „Коркоран’с“. Ще те натикам в миша дупка, Тейлър. Докато не бъдеш официално разжалван и уволнен, си в принудителен отпуск. А сега излез от участъка и да не съм те видяла да общуваш с моите подчинени.