Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Уортън и Маккормик не направиха опит да го спрат. Когато беше вече на вратата, Уортън каза:

— Мисля, че за Макнийл ще е по-добре да не чака да го заловят.

— Не знам защо, но не ми се вярва да е така — отвърна Тони.

Когато стигна до паркинга, се подпря на колата си и отпусна глава върху скръстените си ръце. Какво, по дяволите, му оставаше? Единственият старши офицер, който вярваше на нестабилните доказателства, беше Карол, а тя не се радваше на доверие в полицията на Западен Йоркшир, това поне беше ясно. Липсваха им още улики, но те бяха такива, с каквито можеха да се сдобият единствено с помощта на възстановки на телевизионни записи и апели към свидетели в националната преса — това не влизаше във възможностите на един психолог с не особено добра репутация, две работещи на своя глава ченгета от двата края на страната, и трима младши следователи.

Традиционните методи им изневериха. Сега вече дойде времето да захвърлят правилниците. Беше го правил и преди и така спаси живота си. Този път може би щеше да успее да спаси живота на друг човек.

Карол застана на вратата на общото помещение, опряла юмруци на хълбоците си, и впери яростен поглед напред. Новините я бяха изпреварили и единствените двама следователи в стаята бяха явно много потиснати. Единият преписваше някакви бележки от разпит, другият ровеше мрачно из купчина папки. Никой не помръдна, само погледнаха плахо към нея, когато тя влезе.

— Къде е той? — попита Карол.

Двамата следователи се спогледаха и очевидно стигнаха до някакво споразумение. Този, който пишеше, проговори, без да откъсва очи от работата си.

— Сержант Тейлър ли, госпожо?

— Че кой друг? Къде е? Знам, че е бил тук по-рано, но искам да разбера къде е сега.

— Излезе веднага, щом разбра какво се е случило с Дай — каза другият.

— И къде отиде? — Карол нямаше намерение да отстъпва. Не можеше да си го позволи. Не заради бъдещия си авторитет като началник, а в името на самоуважението си. Топката беше в нейното поле, и тя нямаше намерение да бяга от отговорност. Но трябваше да разбере защо организираната от нея операция пропадна с такива катастрофални последици. Имаше само един човек, който би могъл да й обясни, и тя бе твърдо решена да го намери.

— Хайде — настоя тя. — Къде е?

Двамата следователи отново се спогледаха. Този път в очите им се четеше примирение.

— В пристанищния клуб — каза онзи пред клавиатурата.

— Пие сутрин? — попита тя гневно.

— То не е само бар, а и клуб, госпожо. Навремето е бил основан за офицери от търговските кораби. Сервират храна, но може само да пиете кафе и да си прочетете вестниците. — Карол се обърна и понечи да излезе, но следователят продължи притеснено: — Не можете да влезете там, госпожо.

Карол го удостои с погледа, който бе карал изнасилвани да признават и майчиното си мляко.

— Само за мъже е — запелтечи следователят. — Няма да ви пуснат.

— Исусе Христе! — избухна Карол. — Да пази Бог да нарушим националните традиции! Добре тогава, Бекъм, зарежи това, което вършиш, и върви в пристанищния клуб. Искам да доведеш сержант Тейлър тук до половин час, или ще ти отнема полицейската карта заедно с неговата. Ясно ли се изразих?

Бекъм затвори папката и скочи на крака, извини се, защото я бутна, когато мина покрай нея, и изчезна.

— Ще бъда в кабинета си — изръмжа Карол на другия следовател. Опита се да хлопне вратата зад себе си, но пантите заяждаха.

Тя се отпусна на стола си, без да си дава труд да съблече шлифера. Мрачните самообвинения я притискаха и не й даваха да си поеме дъх. Гледаше втренчено към стената, на която обикновено се опираше Дай Ърншоу. Припомняше си безизразния й поглед, зле подбрания костюм, грубоватото чипоносо лице. Знаеше, че надали щяха някога да станат приятелки, и това влошаваше още повече нещата. Не й стигаше вината, че Дай загина по време на операция, планирана некадърно лично от нея, но й тежеше и съзнанието, че никога не беше харесвала Дай. Знаеше, че ако трябваше по принуда да се лиши от човек от екипа, вероятно би избрала именно Дай.

Карол отново запрехвърля историята на пожарите. Чудеше се какво би могла да промени. Кое бе решението, което доведе до смъртта на Дай Ърншоу? Както и да го въртеше, стигаше до един и същи извод. Не бе контролирала хода на операцията достатъчно отблизо, не следеше внимателно работата на подчинените си, които и без това не даваха пет пари дали няма да я злепоставят с небрежната си работа. Беше прекалено заета да си играе на странстващи рицари с Тони Хил. Не за първи път бе допуснала чувствата й към него да повлияят на професионалната й преценка. Но този път последиците бяха фатални.