Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Ало? — обади се Тони.

— „На обяд с Морган“ мина страхотно, Тони. Ти как мислиш? Видя ли нашето момче?

— Не, него не видях, но тя ми хареса повече, отколкото очаквах. Умее да води интервю. Подвежда те с успокояваща тактика, и веднага набутва неудобните въпроси. Но мисля, че успях да кажа това, което исках.

— Значи Ванс не беше там?

— Не, не беше в студиото. Но тя спомена, че му е казала кой ще й бъде гост днес, така че се хващам на какъвто искаш бас, че нашето момче не е пропуснало предаването.

— Мислиш ли, че Мики усеща нещо?

— Че подозираме мъжа й? — въпросът й го учуди.

— Че мъжът й е сериен убиец — тази вечер й се стори разсеян. Обикновено разговорът с него вървеше като по сценарий.

— Струва ми се, че и през ум не й минава. Съмнявам се, че би живяла с него и при най-малкото подозрение — беше необичайно категоричен. Не беше никак присъщо за Тони да определя нещата като черни и бели.

— Той наистина е много ловък.

— И още как. Сега основната ни работа е да се опитаме да го извадим от равновесие. Започваме от тази вечер. Поканих жена му на вечеря.

Ревността я жилна незабавно, но това не пролича в гласа й. Имаше голям опит с Тони в това отношение.

— Наистина ли? Как успя?

— Струва ми се, че тя проявява искрен интерес към профилирането — отвърна той. — Да се надяваме, че ще успея да измъкна от нея някаква полезна информация.

— Ако ти не успееш, няма кой да го направи. Тони, опасявам се, че имаме проблем със Саймън — тя му предаде накратко разговора си с Джон Брандън. — Какво ще кажеш? Да го убедим ли да се предаде?

— Остави го да решава сам. Нали не възразяваш? Като имаш предвид, че може всеки момент да се появи у вас.

— Не мисля, че ще има проблем — отвърна Карол замислено. — Става дума само за вътрешен бюлетин. Никой не възнамерява да го обяви за общонационално издирване, нито пък ще тиражират снимката му по вестниците. Поне още няколко дни не очаквам нищо подобно. Ако обаче до идущата седмица не се свърже с приятелите и семейството си, ще стане сериозно, и тогава вече трябва да го убедим да отиде сам в полицията.

— Мислиш ли, че ще се представи безропотно в централата в Лийдс?

Карол изпръхтя присмехулно.

— А ти как мислиш?

— Струва ми се, че е вложил прекалено много в това, което вършим. И като стана дума, как се справя екипът?

Тя му съобщи сведенията от обиколката на Кей. Когато стигна до снимката, която Кей бе успяла да измъкне от Кени и Дениз Бъртън почти против волята им, чу как Тони си пое рязко дъх.

— Зилотите — каза той.

— Моля?

— Зилотите. Фанатиците. Маниакалните почитатели на Джако Ванс. Досега съм бил на три негови публични изяви, и забелязах, че има една група маниаци, която се появи и на трите. Не са повече от трима-четирима. Забелязах ги веднага.

— Ако те уволнят, може да си намериш работа в доброволните отряди, да следиш потенциални нарушители — каза тя.

Тони се разсмя.

— Най-важното е, че двама от тях винаги снимат.

— Ще го засечем ли?

— Не е изключено. Това е много, много хубава новина. Може би точно такова нещо ни трябваше. Той е умен, Карол. Най-добрия, когото съм виждал, за когото съм чувал или чел. Налага се по някакъв начин да го надхитрим.

Говореше тихо, но напрегнато и решително.

— Ще се справим. Петима сме. Той може да вижда всичко само от своя ъгъл на зрение.

— Права си. Ще се чуем утре, нали?

Тя долови желанието му да прекъсне разговора, да тръгна. Не можеше да го обвини в нищо. Мики Морган беше предизвикателство за уменията му, а Тони Хил обичаше предизвикателствата. Независимо дали щеше да успее да измъкне от нея нещо ново, или използваше тази вечеря с нея, за да подразни с още нещо Джако, нямаше кой да се справи по-добре от него с тази задача. Но се налагаше да поговорят за още нещо.

— Има още нещо… подпалвачът, помниш ли?

— О, Господи, да разбира се. Съжалявам, бях забравил. Има ли някакво развитие?

Тя описа накратко сведенията, събрани от подчинените й, и скицира личностите на двамата заподозрени.

— На този етап още не знам дали да ги повикам на разпит и да поискам разрешение за обиск, или просто да възложа наблюдение. Исках да се посъветвам и с теб.

— Знаеш ли как харчат парите си?

— Бринкли и жена му пилеят на поразия. Нови коли, кредитни карти, обзавеждане. Уотсън ми прилича по-скоро на комарджия. Щом успее да измъкне пари, ги изсипва на залаганията.

Тони помълча. Стори й се, че го вижда как се мръщи и роши гъстата си черна коса, виждаше замисления поглед на хлътналите му тъмни очи, докато прехвърляше на ум възможностите.