Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Мики беше добра още в началото, но междувременно бе станала още по-добра. Несъмнено натрупаната самоувереност имаше заслуга за това, но не биваше да се пропуска и неоценимата помощ на Бетси. Любовницата й я бе научила да прикрива острата агресивност зад привидно кротък и учтив интерес. Повечето от жертвите на Мики дори не усещаха как лапват въдицата, докато някой не им покажеше впоследствие запис на предаването.

Ако нещо можеше да проникне зад фасадата на Тони Хил, то бяха въпросите на Мики. Беше подхвърлил пред нея, че днешният й гост като че ли има основания да крие нещо. Оттук нататък всичко беше в нейни ръце. Изгледа първите петдесет минути от предаването с око на познавач, като внимателно наблюдаваше и оценяваше работата на жена си и нейните колеги. Трябваше да разкарат онзи репортер от централните графства. Не биваше да забравя да каже на Мики. Мразеше журналисти, които съобщават с една и съща задъхана припряност за събития във военни зони, промени в кабинета и новини за сапунени сериали. Това свидетелстваше за неспособност за съпреживяване — нещо, което опитните репортери отрано се научаваха да прикриват.

Помисли си колко е странно, че никога не бе изпитал и най-смътно сексуално желание по отношение на жена си. Тя наистина не беше негов тип, но все пак му се бе случвало да се почувства сексуално привлечен от жени, които не отговаряха на неговите твърдо установени показатели. А с Мики такова нещо не му се бе случвало никога — дори в редките случаи, когато случайно я беше виждал гола. Вероятно така бе по-добре, като се вземе предвид естеството на отношенията им. Добиеше ли дори най-смътна представа за неговите изисквания към представителките на нежния пол, Мики щеше да го напусне незабавно. А такова нещо не биваше да се случва. Особено сега.

— След рекламите — казваше Мики с нежния си, интимен тон, който сигурно предизвикваше ерекции у половината безработни мъже в страната — ще разговаряме с един човек, който умее да прониква в мислите на серийните престъпници. Специалистът по психологическо профилиране доктор Тони Хил ще ни разкрие тайните на новия отдел по профилиране към националната полиция. Ще почетем паметта на една сътрудничка на отдела, която загина при трагични обстоятелства. Всичко това, заедно с новините, след прекъсването.

Докато се въртяха рекламите, Ванс натисна копчето за запис. Спусна крака на пода и седна, приведе се напред и загледа съсредоточено екрана. Последната реклама отстъпи място на заставката на „На обяд с Морган“. Пред него отново изплува образът на жена му, която се усмихваше, като че ли виждаше пред себе си едничката светлина в своя живот.

— Добре дошли отново в студиото — каза тя. — Наш гост днес е прочутият клиничен психолог доктор Тони Хил. Радваме се, че си сред нас, Тони.

Камерата се отдръпна назад, за да хване и двамата, и Ванс видя за първи път шефа на Шаз Боуман. Той пребледня смъртно, после отдръпналата се от лицето му кръв нахлу обратно в тъмен прилив. Беше очаквал да види напълно непознато лице. Но човекът на екрана му беше познат. Беше го видял за първи път на онова състезание по танци. Навърташе се наоколо, говореше с редовните посетители. Първоначално го беше отписал като ново попълнение в жалката групичка на верните му почитатели. Но снощи, на откриването на спортния комплекс, когато го видя да раздава визитни картички на хората около него, нещо го бе усъмнило. Имаше намерение да изпрати някого да разбере кой е, но после забрави. И ето го сега, същият този непознат, седеше на дивана до жена му и се обръщаше към милионите зрители.

Този човек не беше някакъв обикновен досадник. Не беше и тъпо ченге. Бил е шеф на Шаз Боуман. А можеше да се окаже и враг.

— Отрази ли се на отдела трагичната смърт на обучаваната от вас следователка? — питаше грижовно Мики. В очите й трепна точната пропорция влага, която трябваше да подчертае дълбокото й съчувствие. Тя се приведе напред.

Тони отклони очи. Скръбта му беше очевидна.

— Ударът беше много тежък — отвърна той. — Шаз Боуман беше обещаваща криминалистка, интелигентна млада жена, и за мен е чест, че работех с нея. Имаше талант за психологическо профилиране, и за нас си остава незаменима. Но сме твърдо решени убиецът й да не остане ненаказан.

— Сигурно работите в тясно сътрудничество със следователите, на които е възложен случаят? — попита Мики. Реакцията му на този въпрос, който тя броеше за рутинен, я озадачи. Веждите му трепнаха и очите му се разшириха за миг.