Вал Макдърмид: Струна в кръвта

— И слава Богу — отбеляза Томи Тейлър с бавно изгряваща на лицето му усмивка. — Тъкмо се опасявах, че сме се уредили с шеф, който не осъзнава ролята на добрата бира за правилното функциониране на полицейската централа.

Карол се усмихна сухо в отговор.

— Идвам от Брадфийлд, забравихте ли?

— Тъкмо затова се безпокояхме, мадам — отвърна Томи.

Лий изпръхтя в неуспешен опит да потисне смеха си, престори се, че кашля, и накрая изпелтечи.

— Съжалявам, мадам.

— Ще съжалявате, и още как — отвърна Карол. — Имам задача за вас тримата. Откакто съм тук, преглеждам нощните сводки, и малко ме безпокои честата поява на необясними пожари и съмнения за палежи в нашия район. През миналия месец е имало пет пожара със съмнение за палеж, а когато сверих сведенията си с униформените патрули, установих, че е имало още поне половин дузина необясними избухвания на пожари.

— Такива неща постоянно се случват край доковете — отбеляза Томи и сви небрежно рамене под раздърпаното си яке, излязло от мода поне преди две години.

— Разбирам, но все пак се чудя дали в цялата работа няма още нещо. Съгласна съм, че един-два по-малки пожара могат да бъдат в реда на нещата, но си мисля, че може би става дума за нещо друго.

Карол замълча, за да види кой ще зададе логичния въпрос.

— Подпалвач, това ли имате предвид, госпожо? — беше Дай Ърншоу. Тонът й беше любезен, но изражението й бе почти оскърбително.

— Сериен подпалвач, точно така.

За миг се възцари мълчание. Карол можеше да предположи какво си мислят. Централата за Източен Йоркшир беше сравнително нова, но те бяха работили в този регион при стария режим. Бяха наясно с всичко, а тя беше новачката, твърдо решена да блесне за тяхна сметка. И все още не бяха наясно дали да й съдействат, или да й пречат. Трябваше по някакъв начин да ги убеди, че има блестящо бъдеще, и че за тях е изгодно да се прикачат към нея.

— Има повтарящ се модел — настоя тя. — Пусти сгради, малките часове на нощта. Училища, предприятия на леката промишленост, складове. Нищо прекалено голямо, където може да има нощен пазач и той да извика ченгетата. Но независимо от това пожарите са сериозни. Причинили са големи щети и застрахователните компании сигурно вече са приритали.

— Никой не е споменавал нищо за развилнял се подпалвач — отбеляза спокойно Томи. — Обикновено пожарникарите ни казват, ако преценят, че нещо не е наред.

— Ако не са пожарникарите, местният вестник започва да досажда — намеси се Лий с уста, пълна с „Кит Кат“. Ядеше втори. Беше слаб като хрътка въпреки бисквитите и трите кубчета захар, които пусна в кафето си. Карол си каза, че трябва да го следи за признаци на невротичност и свръхактивност.

— Може да ме сметнете за дребнава, но предпочитам ние да правим преценката, а не журналистите от местния вестник или пожарникарите — отвърна тя хладно. — Подпалвачеството не е детинско престъпление. То има ужасни последици, също като убийството. И както при убийството, и при подпалвачеството съществуват цял набор възможни мотиви. Измама, унищожаване на доказателства, елиминиране на конкуренция, отмъщение, заличаване на следи — все от списъка на „логичните“ мотиви. Но на другия край са неуравновесените престъпници — тези, които го правят за удоволствие, и дори за сексуално удовлетворение. Също като серийните убийци, в повечето случаи те действат по силата на някаква своя вътрешна логика и считат, че тя би трябвало да е ясна на всеки от нас.

За наше щастие серийните убийства са далеч по-рядко срещани от серийното подпалвачество. По преценка на застрахователите около една четвърт от всички пожари в Обединеното кралство са предизвикани умишлено. Я си представете само какво би било, ако една четвърт от смъртните случаи се дължеше на убийства?

Тейлър видимо се отегчаваше. Лий Уитбред я зяпаше безизразно, а ръката му вече се протягаше към пакета цигари, поставен пред него на масата. Дай Ърншоу явно бе единствената, която проявяваше достатъчно интерес, за да се включи в разговора.

— Чувала съм да казват, че процентът на случаите на умишлени палежи е показателен за нивото на просперитета на страната. Колкото повече умишлено предизвикани пожари има, толкова по-лошо е икономическото положение. А като си помислиш, тук имаме голяма безработица — допълни тя с вид на човек, който очаква никой да не обърне внимание на думите му.

— И това очевидно е нещо, което трябва да имаме предвид — кимна одобрително Карол. — Ето какво искам от вас. Проверете много внимателно нощните сводки на криминалния отдел и на униформените патрули от последните месеци, за да видим няма ли да открием нещо. Искам да разговаряте повторно с жертвите и да проверите за някакви общи черти на случаите — например едни и същи застрахователни компании. Разпределете си работата сами. Аз ще поговоря с шефа на пожарната, преди да се срещнем отново, да кажем, след три дни. Така. Някакви въпроси?