Дейвид Морел - Нарушители

След това Бейлинджър чу как Рик стигна дъното, чу и звука от отварянето на раниците, когато Рик и Кора извадиха своите каски. Франк направи същото и се почувства доста неудобно под тежестта на каската си.

Всички се разпръснаха, стараейки се да не се струпват на едно място. Същевременно Бейлинджър усещаше, че им се иска да останат близко един до друг. Петте светлинки на главите им подскачаха и се стрелкаха, отразявайки се в локвите, докато те изучаваха вътрешността на тунела.

— Градът така жадува за обновление — каза Конклин, — та трябваше само да намекна, че съм строителен предприемач, за да ми дадат картите на отводнителните канали и тунелите. Чиновникът дори ми направи фотокопия.

— И това води до хотела? — попита Вини.

— Като заобиколиш малко. Карлайл бил много прозорлив и знаел, че хотелската електрическа инсталация непременно ще има нужда от модернизиране. За да избегне периодичното разкопаване и да има достъп до входящите кабели, наредил да построят тези тунели. А за да предпази жиците от гризачи, ги вкарал в тези тръби. Тунелите действат също и като дренажна система. При лошо време районът около плажа се заблатява. За да избегне това, Карлайл заровил дренажни плочки под земята около хотела. Дъждът и снегът се просмукват в тунелите и се изтичат под плажната пътека. Затова тук долу има локви. Дренажната система е една от причините хотелът да просъществува повече от век, докато основите на други сгради са поддали.

Всички извадиха от раниците си широки колани, на които имаше халки, клипсове и торбички. Това напомни на Бейлинджър за универсалните колани на електротехниците и дърводелците, на полицаите и военните. Радиотелефони, фенерчета, фотоапарати и други принадлежности веднага бяха прикачени към тях. Бейлинджър направи същото, като разпредели тежестта около кръста си. След това всички си сложиха работни ръкавици.

— Носим специални миньорски лампи, предназначени за пещерняци — рече професорът на Франк. — Могат да работят и с халогенни, и със светодиодни крушки, в зависимост от това от колко светлина имаш нужда. Батериите ще изкарат до двеста и осемдесет часа, преди да се наложи да ги смениш. Ето това е нещо, за което няма нужда да се притесняваме. Но има и друго — проверка на сигурността — обърна се той към групата.

Вини, Кора и Рик извадиха малки електронни устройства от раниците си. Бейлинджър се сети, че ги беше видял малко по-рано върху леглото и не бе успял да ги идентифицира. Неговите спътници натиснаха бутоните и започнаха да наблюдават циферблатите.

— Нормално — отчете Кора.

— Проверяваме за наличие на въглероден окис, въглероден двуокис и метан — обясни Рик на Бейлинджър. — Всички те нямат мирис. Отчита съвсем слабо присъствие на метан, почти недоловимо.

— Въпреки това — рече професорът, — ако усетите леко замайване, гадене, главоболие или липса на координация, веднага ми кажете. Не чакайте, докато решите, че сте в беда. Когато симптомите станат сериозни, може да сме навлезли прекалено навътре в тунела, за да напуснем. Ще трябва често да поглеждаме измервателните уреди.

Бейлинджър чуваше ехото от стъпките. Професорът вървеше най-отпред и току поглеждаше някаква скица.

Тунелът беше висок малко повече от метър и половина и се налагаше да се навеждат. По стените и тавана минаваха ръждясали тръби. Докато групата шляпаше в локвите, Франк бе благодарен за съвета да обуе непромокаеми ботуши.

— Мирише като океана — обади се Вини.

— Намираме се малко над линията на прилива — обясни Конклин. — Когато се разразил ураганът през 1944-а, тези тунели са били наводнени.

— Ето ти и късче информация за твоята статия — рече Вини на Бейлинджър. — Уолт Уитман е бил един от първите градски изследователи.

— Уитман ли?

— Поетът. През 1861 година той е бил репортер в Бруклин. Писал е за проучването на изоставения тунел на метрото под Атлантик Авеню. Този тунел е бил прокопан през 1844-а, бил е първият по рода си, но само седемнайсет години по-късно е бил безнадеждно остарял. През 1980 година друг градски изследовател открил отново същия тунел, който е бил запушен и забравен в продължение на повече от век.

— Внимавай! — изпищя Кора.

— Добре ли си? — Рик й подаде ръка.

— Плъх! — Кора насочи светлината на миньорската си лампа към тръбата пред тях.

Един плъх опули злобно розовите си очички и заприпка напред, като опашката му се влачеше по тръбата.

— Виждала съм толкова много плъхове, че досега би трябвало да съм свикнала.