Дейвид Морел - Призрачни светлини

Чу викове и писъци и реши да се покатери отново на покрива на авто караваната, за да продължи репортажа си, но внезапно видя проснати на чакъла Анита и Лутър Хамилтън. Камерата лежеше преобърната на една страна, а червената й лампичка продължаваше да свети.

Изтича при операторката и я чу да стене.

— Добре ли си? Можеш ли да се изправиш? — попита я нетърпеливо той. — Трябва да те махна от пътя на тази тълпа!

Лофт преметна едната й ръка през врата си и й помогна да се надигне. Цялата трепереше.

— Хайде, ще те отведа на безопасно място.

Режисьорът и екипът му се изсипаха от буса. Брент остави Анита при тях и изтича обратно до Лутър Хамилтън, който кашляше и се опитваше да пълзи по корем. Помогна му да стане и го отведе до задната част на буса.

— Трябва ни линейка!

— Определено — съгласи се режисьорът.

Лофт се обърна и зяпна при вида на половин дузината тела, които лежаха на чакъла.

В дъното на паркинга хората се боричкаха и се блъскаха към тъмнината отвъд оградата.

— Виждам ги!

— Красиви са!

— Дръпнете се!

— Не мога да дишам!

Брент вдигна камерата на Анита и я подаде на режисьора.

— Спомняш ли си как се борави с една от тези?

— Можеш да се обзаложиш. Даже продължавам да си плащам членските вноски в съюза.

— Тогава ела с мен на покрива на уинибагото.

Лофт взе падналата стълба и я подпря на авто караваната. Дясната му ръка трепереше и това го разтревожи. Започна да се катери нагоре и усети пристъп на слабост, когато се озова на върха, видя, че пилотът на хеликоптера е пуснал прожекторите, които се включват при приземяване, и осветява тълпата.

Пресипнал от удара отстрани във врата, Брент заговори в микрофона на ревера си, като описваше какво вижда.

— Хората, които са най-отзад, бутат всички напред. Тези в средата са смачкани. Онези, които са най-отпред, са притиснати до оградата от бодлива тел.

Той чу прашене на дърво.

— Мисля, че оградата ще…

Няколко стълба се счупиха. Оградата падна. Хората, които бяха най-отпред, паднаха заедно с нея и започнаха да пищят, когато се нанизаха на бодливата тел. Останалите минаха по гърбовете им и се втурнаха в полето.

В далечината продължаваха да блещукат светлини.

— Чух някакъв шум — каза Лофт в микрофона. — Лутър Хамилтън спомена, че понякога светлините са придружавани от звуци. Чудя се дали и сега не е така. Не, греша. Шумът няма нищо общо със светлините. Това е…

Застанал до една кола, паркирана край тъмния път, Пейдж гледаше ококорено излязлата от контрол тълпа в района на наблюдателната платформа. Ако беше сам, щеше да изтича и да помогне на полицията, макар да се съмняваше, че и десет пъти повече полицаи са способни да овладеят положението, което наблюдаваше.

В момента обаче го беше грижа единствено за Тори.

— Беше умно от твоя страна да стоиш настрани от навалицата — каза й той.

Обърна се.

Тя не беше до него.

Дан погледна намръщено потъналия в мрак път, после пристъпи към празното място между паркираните коли, но пак не я видя.

— Тори?

Побърза да се върне при сатурна. Жена му не беше вътре. Пейдж огледа далечния край на редицата паркирани коли, който се губеше в тъмнината. Никаква следа от нея.

— Тори!

Не му се вярваше да се е присъединила към пощурялата тълпа, която прекосяваше оградата от бодлива тел, като тъпчеше падналите на земята хора и изчезваше в нощта.

Но ако не беше тръгнала в тази посока, оставаше само една възможност.

Изтрещя гръмотевица.

Дан се обърна и хукна към тъмното пасище. Тори беше права, когато му каза, че наблюдателната платформа е произволно избрано място, от което могат да се видят светлините. Те можеха да бъдат видени и от други точки край пътя, а тази нощ, за негова изненада, той ги различаваше без проблеми. Когато Тори му бе посочила развълнувано тъмния хоризонт, Пейдж ги бе видял веднага.

„Трябва да съм се научил да ги виждам. Така, както се научих да виждам сепиите“.

„Или се заблуждавам?“

Цветните светлини се движеха в далечината. Той не само ги забеляза много по-бързо от предишната нощ, но и ги видя по-ясно. Сякаш някаква мъгла се бе отдръпнала от очите му. Блестяха ярко и се въртяха, далече и същевременно близо. Кожата му настръхна.

— Тори!

Чу се по-силен гръм, бурята се приближаваше бързо.

Дан тръгна към оградата. Благодарение на натрупания като пилот опит знаеше, че ще подобри нощното си зрение, ако се опита да различи обектите в периферията на зрителното си поле. Вместо да се взира в някакъв предмет насред тъмнината, трябваше да се помъчи да го види с крайчеца на окото си, защото клетките, известни още като „пръчици“, които служеха за нощно виждане, се намираха по периметъра на ретината.