Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Иска ми се да можехме да заснемем това.

— Няма да изпратя нито един оператор навън при тези светкавици — възрази режисьорът. — Казаха, че бурята ще продължи няколко часа. Тази нощ тук няма да се случи нищо друго. Време е да поспим малко.

— На кого му е притрябвал сън при такава голяма новина?

— А на кого му е притрябвал припаднал от изтощение репортер?

— Къде е Шарън? — попита подозрително Брент.

— В мотела. Почива си, за да има сили за сутрешната емисия, която ще излъчим оттук.

— Няма начин. Ще й асистирам.

— Само ако си починеш преди това. Знам, че искаш да покажеш на зрителите колко усилено работиш, но започваш да изглеждаш плашещо.

Бусът потегли и подът му се разлюля, затова Лофт седна до Анита и закопча колана на седалката си.

— Ранена ли си?

— Натъртена.

— Днес свърши добра работа.

— И снощи — подчерта тя. В тъмните й очи проблесна пламъче.

— И снощи — призна Брент. — Готова ли си утре сутринта да поработиш още?

— Колата ми все още се нуждае от ремонт. — Лицето й беше изпито от умора. Тя изгледа режисьора изпод козирката на бейзболната си шапка. — Ще получа ли допълнително заплащане?

— Можеш да се обзаложиш. Си Ен Ен ще покрие всичките ни разноски.

Шофьорът зави по шосето и бусът се раздруса.

— Само не знам дали има още хляб в тази история — продължи режисьорът. — След тазвечерната случка полицията каза, че ще затвори зоната за наблюдение. Утре вечер няма да позволят на никого да припари наоколо. А може би и дълго време след това.

— Може и да се опитат да я затворят, но след емисията ни тази вечер утре тук ще има много повече любопитни туристи — възрази Лофт. — Утре е събота. Хората ще решат да прекарат тук уикенда. И няма да им хареса да изминат сума ти път, без да зърнат дори за миг светлините. Ченгета, барикади, сърдита тълпа — ще стане страхотно предаване.

— Утре вечер — съгласи се режисьорът. — Но какво ще правим междувременно?

— Ще покажем събитието от различни ъгли. Трябва да намеря жената, която е убила стрелеца. Освен това някой ми каза, че наблизо има радиообсерватория. Обзалагам се, че мога да я вмъкна по някакъв начин в картината — извънземни или нещо подобно. Искам да науча повече и за военновъздушната база от Втората световна война. Може да снимаме мястото, на което онова хлапе е умряло при експлозията през 1980 година.

— Джони — промърмори Хамилтън.

— Моля?

— Името му беше Джони.

— Вярно.

Режисьорът каза:

— Брент, ако започнеш да душиш около онова летище е много вероятно и ти да загинеш при експлозия. — Изражението му стана замислено. — Обаче от това ще излезе страхотна история.

Рейли чу далечния тътен на гръмотевица, но ако не се броят дъждовните капки, които се стекоха надолу по едната стена, районът над изоставената въздушна база остана спокоен. Той наблюдаваше как неговите хора разтоварват последния от дървените сандъци под студения блясък на монтираните на тавана лампи.

— Сержант Локхарт, съберете отново екипа.

— Слушам, сър.

След секунди всички бяха строени пред него.

— Господа, когато минете през вратата зад вас, ще намерите тоалетните и спалните ви помещения, въпреки че няма да прекарвате много време в последните. Има и кухня, но не е заредена с провизии. Засега ще трябва да се задоволите с полевите дажби, които разтоварихте. Пържоли ще получите със следващия „Блек Хоук“, който ще пристигне в обсерваторията.

Една от причините да бъдете избрани за тази задача е, че сте електронни специалисти. Зад вратата от дясната ви страна ще намерите контролна зала. Техниката в нея е била свръхмодерна преди три години. Оборудването, което донесохме, ще подобри работоспособността й. Преди да го инсталирате обаче, искам да вземете видеокамерите, които разопаковахте, и да ги монтирате в горните ъгли на всички стаи и коридори. Искам всеки сантиметър от това място — включително тоалетните — да се вижда на мониторите за наблюдение и всяка секунда от времето, което ще прекараме тук долу, да бъде записана. Ако ще правим нещо, което ще остане в историята, то трябва да бъде документирано.

Няма да се разделяте с пистолетите си. Освен това ще се погрижите по една от карабините Д4, които разтоварихте, винаги да ви бъде под ръка. И ще бъдете с тапи в ушите.

Полковникът забеляза изненаданото изражение на Локхарт.

— Някакви въпроси, сержант?

— Сър, очаквате ли да бъдем нападнати от някого?

— Просто вземам предпазни мерки заради нестабилното положение, което видяхме отвън. Колкото до тапите — този проект има определени аудио характеристики, които могат… да кажем, че могат да имат вреден ефект.