Дейвид Морел - Призрачни светлини

Две от светлините обаче не бяха цветни. Носейки се близо до земята, те бързо се приближаваха. Внезапно му се догади, като откри, че са фарове на камионетка.

„Ще ме блъсне!“

Той зави наляво и почувства как автомобилът профуча край него толкова близо, че от образувалото се течение в очите му влезе пясък. Натисна здраво спирачките и джипът поднесе по камъните и тревата. От друсането зъбите му изтракаха. Уплашен, Хамилтън разтърка очи, опитвайки се да избистри погледа си. Прахът изпълни дробовете му, като отново го накара да кашля.

После зрението му се проясни достатъчно, за да види как един паникьосан кон се носи в галоп срещу него. Нямаше ездач. Обхванат от ужас, Лутър вдигна ръце пред лицето си, убеден, че запененият жребец ще се блъсне в джипа. Представи си агонията от тежестта му, която ще се стовари върху него, смачквайки го. Ала в този момент тътнещите копита го подминаха.

Момчето се обърна, за да погледне след него. Далече назад се носеха приглушени викове, придружени с подскачащи светлини, които внезапно му се сториха навсякъде. Хората в редицата бяха чули камионетката и коня, движещи се с пълна скорост към тях, и тичаха във всички посоки, за да избегнат сблъсъка.

Разнесе се женски писък. Изцвили кон. Или може би този ужасен животински крясък бе излязъл от устата на човешко същество?

Лутър се вцепени от този хаос. После бръмченето на друг двигател го накара отново да погледне напред. Видя разноцветни сфери да преследват фаровете на камионетка, която смени посоката, за да избегне джипа му, завивайки рязко надясно. До камионетката се движеше светлината на самотен фар — мотоциклетът на Джони. Продължавайки да завива надясно, автомобилът премина с бясна скорост оградата от бодлива тел, събаряйки табела, която излетя във въздуха. Тя едва не се удари в мотоциклета.

Хамилтън знаеше точно какво пишеше на табелата. Беше виждал подобни на оградата, която обграждаше близката зона.

СОБСТВЕНОСТ НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ

ОПАСНОСТ!

ОПА СНИ ХИМИКАЛИ!

НЕЕКСПЛОДИРАЛИ АРТИЛЕРИЙСКИ СНАРЯДИ!

Стоповете бързо изчезнаха, преследвани от цветните светлини, които също избледняха, докато накрая единственото, което момчето виждаше, бе мракът, надвиснал над полето.

Далечно боботене прозвуча като гръмотевица. На хоризонта лумнаха няколко светкавици или фойерверки от намиращ се на голямо разстояние град. Обаче Лутър не се съмняваше какво наистина е предизвикало тътена и светкавиците. Независимо от разстоянието, стори му се, че чува Джони да пищи.

— Значи надписът на табелата не е преувеличавал опасността? — попита Брент, докато стояха на ярко осветения покрив на авто караваната, а тълпата кръжеше нетърпеливо на тъмния паркинг долу. Анита продължаваше да насочва камерата към него и Хамилтън.

— По време на Втората световна война в тази зона е имало активен военновъздушен полигон. — Гласът на Лутър звучеше така, сякаш го измъчваше болка. — Този толкова изолиран район е бил идеалното място за летателните екипажи да се упражняват в бомбардиране. Обикновено бомбите, които са пускали, не са имали детонатори и експлозиви. Но понякога са били истински — за да привикнат екипажите на ударните вълни. Не всички бомби са се взривили при падането си на земята. След толкова много години детонаторите бяха станали много неустойчиви.

— А вашият приятел оцеля ли?

— Джони? — Хамилтън направи гримаса, сякаш споменът бе пред очите му. — Той и двамата мъже в пикапа бяха разкъсани, минавайки над две бомби.

— Съжалявам да го чуя. — Репортерът, естествено, вече го знаеше. Лутър му бе разказал за това по-рано същия ден. Обаче Лофт искаше да покаже съчувствие пред зрителите.

— Никой не пожела да отиде да ги търси в тъмнината — продължи Хамилтън. — Една местна жена пилот излетя на зазоряване. Тя прелетя над зоната, видя останките и даде координатите на мястото. Но дори и тогава спасителният отряд не можеше просто да се втурне натам от страх да не взриви други бомби. Стигнаха на мястото чак в средата на следобеда. — Той поклати глава, лицето му бе пребледняло като на болник. — Дотогава койотите бяха добрали до това, което бе останало от телата, и…

Брент реши, че е време да смени темата. От предаването се очакваше да бъде като таблоид, без да се описва зверове разкъсват трупове.

— А светлините? Какво стана с тях?

— Те просто изчезнаха. Следващата нощ не се появиха отново, на по-следващата също. Минаха няколко месеца, преди да се върнат.