Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Дявол да го вземе, преди да почине, дядо ми каза, че е видял светлините, като се е върнал от Първата световна война — каза Джош Маккини. Той притежаваше единствения киносалон в Ростов. — По онова време в града се страхували, че те са от немски шпиони, промъкнали се през мексиканската граница. Армията излязла в полето и не могла да разбере какво става, така че за по-сигурно построили онзи тренировъчен полигон. После го използвали отново през Втората световна война, когато светлините пак изнервили военните. През всичките тези години хората наоколо се опитват да открият какво представляват те и досега никой не е успял. Аз лично смятам, че и този път няма да разбулите тайната. Но изцяло съм за това да се опита, защото когато се провалите, това ще направи светлините още по-загадъчни и ще привлече повече туристи.

— И повече зрители в твоето кино, нали Джош? — пошегува се някой от тълпата.

— Е, няма да се откажа от възможността да продам малко повече пуканки. — Гримасата, която направи Маккини, предизвика смях и изведнъж всички заговориха едновременно, но кметът не си направи труда да призове към тишина, защото бе ясно, че ще има лов на Призрачните светлини. Онези, които го подкрепяха, щяха сами да уточнят подробностите.

И така, на въпросния 4 юли на настлания с чакъл паркинг извън града се събраха стотици хора. „Блясъкът от запалените фарове на всички коли беше своеобразно шоу“ — помисли си Хамилтън. Допълваше се от оглушителното бръмчене на двигателите на многобройните автомобили, повечето от които бяха камионетки. Наистина, картината беше направо грандиозна.

Джони пристигна с мотоциклета си. Лутър имаше джип — военен модел от 1960 година, който бе купил от морга за коли в покрайнините на Ел Пасо. Механик по природа, той го бе ремонтирал и го бе боядисал в жълто. Няколко каубои дойдоха на коне.

Всички говореха толкова много, че Уейлън Крейг, който притежаваше железарски магазин, трябваше да използва рупор, за да привлече вниманието на хората.

— Изключете двигателите! — Усиленият му глас се опитваше да надвика шума от автомобилите.

Първо се подчиниха няколко души, после ги последваха и другите. Не след дълго Хамилтън вече чуваше всичко, което казваше Уейлън.

— Загасете и фаровете! Не смятам, че трябва да слагам слънчеви очила по това време.

Няколко души се изкискаха и скоро останаха да светят само толкова фарове, колкото бе необходимо, за да не се спъват хората в тъмнината. Лутър погледна към безоблачното небе и видя бляскавите звезди на Млечния път.

— Донесъл съм осем комплекта портативни радиостанции от моя магазин — съобщи Крейг. — Щом се организирате по групи, ще ви ги раздам. Естествено, искам да ми ги върнете, когато приключим, освен ако някои от вас не пожелаят да си купят по един комплект.

Това предизвика още смях.

— Предполага се, че имате собствени електрически фенерчета — продължи Уейлън и думите му отекнаха над тъмното поле. — Но в случай че сте ги забравили, донесъл съм няколко от магазина.

— И искаш да ти ги върнем, освен ако не решим да си ги купим — извика някой от тълпата.

— Тази седмица те са на промоция.

Разнесоха се още повече смехове.

Не че Крейг беше толкова забавен. Много от дошлите си бяха донесли бира и повечето мъже си посръбваха от кутийките. Неколцина отиваха многократно до колите си, за да пийнат от шишета, увити в хартия. Хамилтън забеляза, че някои от тийнейджърите също имаха кутийки с бира, като ги държаха близо до тялото си, за да не бият на очи. Вятърът разнасяше миризмата на алкохол сред тълпата.

В резултат на това измина повече от час, докато се организират. Някой донесе от автомобила си ножица за метал, и направи широк отвор в оградата от бодлива тел.

— Очаква се това да бъде поправено, след като приключим — заяви Уейлън.

— Донесъл ли си някакви инструменти, които да ни продадеш, за да го свършим? — извика някой.

По протежение на оградата на четири стратегически места, отдалечени на седемдесет и пет метра едно от друго бяха поставени по двама наблюдатели. Всяка двойка разполагаше с бинокъл, компас и портативна радиостанция. Хората минаха през дупката в оградата и се наредиха в редица, дълга около тридесет метра.

Кметът Акерман пое рупора.

— Щом тръгнем, просто вървете право напред. Използвайте радиостанциите, за да ни съобщите, ако видите светлините. Щом определим координатите на картата, ще изпратим камионетки в тази посока. Те ще стигнат там толкова бързо, че каквото и да причинява светлините, няма да има възможност да се измъкне.