Дейвид Морел - Призрачни светлини

„Дали не използват това там? Бенгалски огньове? Но ако са бандити, защо ще ни показват, че са наблизо?“

Отговорът не бе труден за разгадаване.

„За да ни изплашат… Е, добре, ще разберат, че не се плаша лесно“.

Ала дори и след заканата си, Фред си призна, че силата на духа му бе подложена на изпитание. Светлините се движеха безцелно, сменяха цветовете си и сякаш му правеха някакви мълчаливи знаци през най-дългата нощ в живота му.

Обезпокоен, той чуваше тиха музика, но мелодията и инструментите, които я изпълняваха, му бяха непознати. При други обстоятелства щеше да си помисли, че идва от някой град отвъд границата, където мексиканците празнуват нещо. Може би бе мариачи 9 9 Един от най-разпространените жанрове на мексиканската народна музика. — Б.пр. мотив, изпълняван от група музиканти, долетял чак дотук, но променен от разстоянието.

Нолан обаче не вярваше в това. Когато се концентрира върху трудно доловимите ноти, светлините сякаш ставаха по-ярки, а цветовете им — по наситени. Двете неща бяха някак свързани.

Говедата станаха неспокойни, под копитата им се вдигаше прах. Тихият шум, който издаваха, лазеше по нервите му. Като се молеше да не се разбягат, Фред си помисли за земята, за която дядо му и баща му се бяха борили толкова много да я запазят, и за пасищата, които се канеше да добави към нея. Спомни си за двеста и петдесетте хиляди глави добитък, които бе обещал да развъди, ако железопътната компания построи град и заграждения за животни.

Той лежеше на твърдата земя, подпрял пушката на седлото си. Гледаше по протежение на цевта й към светлините и мълчаливо шепнеше пасажи от Светото писание — от Евангелието на Св. Йоан: „И светлината в мрака свети, и мракът не я обзе“.

Това бе първият уместен цитат, който изникна в съзнанието му, но не му донесе уверението, което търсеше, така че си спомни друг, този път от Евангелието на Исая: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земята на сянката на смъртта, изгря им светлина“.

Сянката на смъртта.

И този стих не му донесе уверението, което търсеше. Освен това, ако бандитите идваха за неговите крави, сянката на смъртта щеше да е надвиснала над тях. Ако те наистина бяха източникът на светлините и музиката.

Ако говедата не се разбягаха.

Нолан продължи в същия дух през дългата студена нощ, опитвайки да се успокои с божиите слова. Очите го боляха, но той продължаваше да гледа светлините, докато наближаването на зората те избледняха и се стопиха. Когато слънцето най-сетне изгря, Фред се изправи, целият схванат, и свали петлето на ударника на пушката си.

Ушите му бучаха.

Той каза на надзирателя:

— Отведете стадото до къщата!

— Разбира се, господин Нолан. Веднага след като работниците приготвят нещо за ядене.

— Не. Направете го сега. Мъжете могат да хапнат бисквити, докато яздят. Искам да съм сигурен, че добитъкът е в безопасност.

— Вие сте шефът, господин Нолан. — Надзирателят изглеждаше разтревожен. — Според вас какво представляваха тези светлини? Ако не са били от мексикански бандити…

— Дай ми трима ездачи и ще разбера.

Фред оседла кобилата си и потегли на югоизток с тримата мъже. През нощта бе преценил, че светлините са отдалечени на осем или десет километра, но когато измина това разстояние, не откри никакви следи от лагерни огньове, конски копита или смачкана растителност, които да показват къде е бил разположен лагерът.

Беше сигурен, че светлините идваха от тази посока, но тъмнината можеше да бъде измамна, така че каза на хората си:

— Разпръснете се!

Като ги раздели на по около петдесет метра един от друг, язди още шест километра, но така и не намери следи от огньове и конски копита.

Бе принуден да заобиколи някакви черни, грозни и разкривени скали, които изглеждаха като огромни изгаснали въглени. Един пастор, с когото веднъж бе пътувал във влака през Аризона, му беше казал, че подобни участъци са останали от праисторически времена, когато Бог е създавал Вселената. Но ако този район представяше божието могъщество, Нолан не разбираше защо мексиканците го наричаха malpais .

Лошата земя.

Фред измина още девет километра, но пак не видя следи от конски копита.

„Сигурен бях, че светлините се намират на югоизток от стадото — помисли си той. — Как съм могъл да се излъжа за посоката?“

— Господин Нолан? — извика един от мъжете зад него.

Фред замислено се обърна назад.